След като се разделихме с нея започнахме да опознаваме едни черти в характера си, където не сме предполагали, че сме имали. Сега нито тя, нито аз искаме да бъдем заедно, защото и двамата сме се променили супер много и просто разбирам, че не искам да съм с нея, нито тя с мен. В мен е останала една частица от миналото, което постоянно ми показва, че искам да бъда с нея и нещата да бъдат, както преди, но просто е невъзможно, защото и двамата не искаме заедно..
За някой това време, което съм пропилял може да е било напразно, но аз се радвам, че го направих, защото разбрах много за отношенията между хората и не вярвах, че мога да бъда с някой толкова близък..не съжалявам, че съм го имал, но съжалявам, че го изгубих по такъв смешен и шибан начин.
Чудя си се на акъла как вече толкова време не мога да я преодолея и какво толкова ме връща назад..как може да изпитвам нещо към нея след всички тези неща, и още да си създавам някакви илюзии от чувствата, че искам да бъда с нея, а същевременно знам кое е правилното - и то е да я оставя..но не мога и не мога и не знам защооооо Много се измъчвам, а вече не мога така..