Ако ме бяха питали преди 6-7 години щеше да кажа, че майка ми е невероятна и се разбирам с нея повече от всеки друг.
Но това беше тогава, сега нещата стоят различно. Майка ми е човек, на който не мога да разчитам, с който не говоря и с който не се виждам. Тя е последния човек, на който бих се обадила за каквото и да е. Проблемите ни са много, все решими, но никоя от нас не иска да ги реши. Просто не си заслужава, само нерви и при това би било безполезно. Отдавна е на светлинни години от мен, въпреки че живее близо до нас. В най-трудните ни моменти (за мен и брат ми) тя беше далеч от нас и не си правеше труда да звънне, за да види как е другата й така любима дъщеря (сестра ми).
За сметка на нея имам невероятен баща, прекрасна сестра и брат, които държат на мен и на които мога да се обадя в 3 сутринта за най-малкото. За сметка на нея майката на Сашо ме обича като дъщеря и е била до мен тогава когато майка са я интересували съвсем различни неща, далеч не свързани с мен.