Не знам и аз къде е проблемът .. Може би във всичко?

[ring321]

Всъщност, и аз не знам откъде да започна. Да, имам някакъв конкретен проблем, но като гледам, той е част от нещо много по-голямо, което май е неделима част от мен, което ... май е моята същност.

Ще опитам да започна така - на 19 години съм. Приятелка досега не съм имал. Не искам да се впускам в многословия относно миналото си - не изглеждах никак добре, бях с наднормено тегло и пр, което естествено ме остави настрана от процесите, които протичаха (14-17-годишна възраст, знаете как е и какво е). Някъде след 17-тата си година осъзнах колко .. асоциален и едва ли не овълчен съм спрямо света. Стиснах зъби и свалих много килограми. В момента съм 182 см, с вариращо м/у 79 и 81 кг тегло. Да, има още какво да се прави, но всичко с времето си.

Та, мисълта ми е, че след 18-тата си година аз започнах да изглеждам почти прилично в очите на срещуположния пол, с което започнаха и проблемите. Минах през несподелената любов, изстрадах я и продължих нататък. Срещнах друга, която наистина заобичах. Няма какво да ви обяснявам, сами разбирате човек как се чувства, когато осъзнае, че увлечението по някой е прерастнало в нещо много по-дълбоко и красиво .. но само ако е взаимно. Тя си играеше с мен - физически ме държеше близо до себе си, но като се абстрахираме от някоя друга целувка, нямаше нищо по-сериозно. 3 месеца аз бях до нея, помагах й във всичко, бях усмихнат, търпелив, утешавах я, подкрепях я, угаджах й всичките желания, които можех да угодя, живеех за нея, смятайки, че тя ще започне да изпитва нещо към мен. Е, така и не се получи. Всичките ми познати и приятели, на които бях споделил тези мои преживявания, бяха единодушни - "Продължи напред, тя не е за теб, заслужаваш много повече от тази надута егоистка". Виждах го, но не можех да го надмогна. Тя тъкмо беше прекъснала дългогодишна връзка с приятеля си (но не заради мен) и не беше сигурна в чувствата си. Повтаряше, че й трябва време, в което да прецени дали изпитва нещо към мен. Накрая, тя започна да се държи изключително странно, сякаш аз не съществувах, не се и сещаше за мен, държеше се хладно и официално. Разбрах, че и с нея не бих имал някакво бъдеще и, колкото и да ми беше тежко, реших да послушам така дълго повтаряния съвет да продължа напред. От дистанцията на малкото време, което измина от онзи повратен момент, установявам, че тя наистина не е изпитвала нищо към мен, но е виждала, че може да съм полезен в някои отношения...
По-късно, с един приятел отидохме на бар. Получи се като по филмите - запознах се с една и между нас стана това, което най-често се описва като "забиване" - няколко страстни целувки, но без по-интимно продължение.Тъкмо си помислих, че съм намерил момиче, с което мога да изградя нещо пълноценно и красиво, когато тя ми каза "Сега искам да съм сама. Знам, че съм една от малкото, които го харесват, но предпочитам да съм независима. Не мога да изисквам от теб време, разбери, не е заради теб - ти ми харесваш, но нещата са принципни."
Разделихме се с вялата уговорка да се видим пак. Видяхме се и в общи линии разговорът се завъртя околко горната идея.

Не обичам да се самосъжалявам, правил съм го и знам колко пагубно е, но един въпрос не ми дава покой - толкова ли неспособен съм да събудя чувства у момиче/жена? Да, не съм атрактивен, не съм шумен, не създавам суматоха около себе си, не се движа с "подбраните пичове" .... но това ли е най-важното? Знам, че имам проблем със самооценката и самочувствието - разбираемо е, след като целият ти живот е минал, наблюдавайки, а не преживявайки щастливите случки. Дори не знам как да си формулирам проблемът... Търся си публика, човек, на който да споделя. За жалост, нямам чак толкова близки хора, с които да мога да поговоря. Бях чувал за този форум, затова сметнах, че тук ще получа поне разбиране, тъй като никой от познатите ми не разбра колко много я обичах и как не можех да се боря с това чувство, а и вие сте странични наблюдатели, макар и да виждате събитията през моята призма. Има ли някакъв съвет, препоръка, мнение, критика, която можете да изкажете? Ще съм ви благодарен.

[Alabalaportokala]

Според мене проблема ти е че си безинтересен на мадамите за да искат нещо повече от приятелство. Твърдо трябва да се промениш. Допускаш една и съща грешка, не мога да кажа каква е защото не те познавам . Ти я открий. След като не обичаш да се самосъжаляваш не го прави. Истинския живот не е като американските филми. Прекалено мекушав си за такъв здравеняк. Дръж се малко по твърдо и престани да угаждаш на всеки каприз (за кой ли път го казвам) иначе се превръщаш в манипулирана пионка която я използват само в нужда

Успех

[Gotinogaden]

Не се подценявай,можеш да си интересен на немалко типове момичета!Не е нужно да си атлет,за да бъдеш харесван и евентуално обикнат от един стойностен човек!Просто имай повeче вяра в себе си и се стреми да покажеш най-добрите си качества пред обектът на желанията ти!А и понякога любовтта сама намира човек,точно когато не го очакваш

[JoeBanana]

твоята "ера" ще настъпи в периода 21-25
повечето момичета около тази си възраст се насищат на "пичове" и започват да търсят младежи като теб

[twix_91]

Ами поработи малко над самочеувствието си.Да речме започни да се запознаваш с момичета/жени на др места освен в клубовете. А пък ако някой ти каже,че не си забавен- не му вярвай Всеки човек е уникален и забавен по своему,ако на някой не му харесва хумора ти не е нужно да се съобразяваш с него.Пък не се шашкай за понататъчните отношения,които идват след целувката,няма да ги изпуснеш