Случайно попаднах на вашият форум, и още по случайно реших да му хвърля едно око.. Разгледах доста теми в тази секция и общо взето всички с малки изключения бяха това което очаквах (нормални тийн драми - в което няма нищо лошо!), но точно преди да изляза видях че броя на страниците от изписани теми надвишава 400 - една доста внушителна сума. Това ме наведе на мисълта че всъщност в тези 400 страници теми може би има знанията или предложенията който биха могли да ми помогнат.. Никога не съм предполагал че ще пиша някога в такъв форум (без да се обиждате), но отчаяни времена изискват отчаяни мерки..
Аз бях 9-ти клас, тя - 8-ми. Първият учебен ден - и всичко стана с един поглед.. Но за жалост след това нямаше "и заживели..", а точно обратното - намеси се реалноста, живота и пътищата ни се разделиха.. Смятам, че не е нужно да ви обяснявам какво, защо и как се разделихме защото това няма отношение към причината поради която ви пиша.. Единственото което може би ще питате е колко сериозна беше връзката ни, и отговорът е прост - "тя" не беше, единственото което имахме бяха няколко незабравими нощи. От тогава минаха 4, може би 5 години. Измина времето, аз имах куп приятелки, повърхностни взаимоотношения с момичета, без дори да знам защо.. Всичко се промени през това време - аз, тя, приятелите ми, заобикалящата ми среда - всичко, само не и чувствата ми към нея. От доста време насам хората около мен ме мислят за пълен непокист, женкар, човек неспособен да има чувства към никой освен себе си.. Но аз не целях това.. Не целях от чувството ми за самосъхранение да стана егоист, и да мачкам всеки който не е съгласен с мен.. Не целях да наранявам толкова хора, толкова красиви и умни момичета само защото можех.. Просто исках да забравя нея... Първата.. След 4 години не знам какво друго ми остава освен да попитам вас - хората с опит в помоща в такива моменти. Не искам съвети как да я спечеля отново, как да се влюбя отново, или как да се променя, искам съвет само и единствено как да я забравя... Опитвал съм какво ли не - игнорирал съм я със седмици, месеци... Казвал съм си че съм се влюбвал в друга... Но след време се отказах.. Защото каквото и да ставаше, колкото и дълго да не я виждах и чувах, с колкото и момичета да излизах.. Трябваше ми само един нейн поглед, една нейна усмивка и всичко беше загубено.. Та отново.. Мерси предварително че ми обърнахте внимание, че изчетохте малката ми мелодрама, но наистина ми трябва помощ...

т.7
krem4et0