Здравейте!
За сетен път изпаднах в безизходна ситуация. С приятеля ми сме заедно почти 3 години. За това време сме изживяли страшно много заедно - както щастие, така и мъка. Но по принцип никога не сме могли да се виждаме редовно. От два различни града сме.. а сега той учи по София..та съвсем малко време ни остана да се виждаме. В последната 1 година страшно много сме се каали за различни неща- .. той започна пак да пуши и не ми каза... аз излязох с едно момче ( просто приятел),но не му казах, не знаех как ще го приеме.. Следователно, всеки е правил грешки, НО .... последната седмица беше изпълнена с напрежение и аз просто вече не издържах. Не сме се виждали от рождения ми ден (13 януари) .. ссамо се карахме и аз му казах, че искам да скъсаме.. че не искам да го виждам, че не ми пукА ЗА НЕГО..че го мразя..и всякакви такива груби неща.. той не мивярваше.. опита се да ме разубеди, но аз бях безсърдечна..казах не и не! Той сега е на София.. има изпит днес...предполагам, че няма да го вземе... заради мен..
Но не мога вече, не издържам...всичките тези караници, а го обичам страшно много.. и той мен.. винаги сме си помагали,знам че е човека з амен.. но не мога повече..просто съм се сринала буквално .. пред него съм коварна,правя се на недостъпна.. искам да го накарам да ме зареже ,да ме остави...въпреки че го обичам...
Не знам.. даже не знам защо пиша тази тема..просто исках да споделя.. кажете какво да правя... обичам го.. но просто положението ме пристиска..не мога да го издържам на моменти ...
Благодаря много на всички, които прочетоха цялата история..