Цитирай Първоначално написано от MoOnLiGhT_ShAdOw
И да не е лъжа - няма значение. Ама съм поразена от леко изговорените наизуст думички: съболезнования, съжалявам и т.н. Сигурно на всеки, дълбоко в себе си, му е мъчно за авторката (самата аз просто не мога, а и не искам да си представя каква мъка изживява, защото аз съм страдала само при мисълта да загубя приятеля си по такъв нелеп начин). Но имам чувството, че всеки, включително и аз, се радва, че не му се е случило на него и се надява да не му се случи. Защото каквото и да си говорим, без да познаваш човека, и да изказваш, и да не изказваш съболезнования, все тая.
Тази тема се напълни със съболезнования, а честно казано, ако на мен ми се беше случило, нямаше да ми дреме дали 2-ма или 52-ма ще ми кажат, че съжаляват за загубата. Това няма да върне назад приятеля ми...
Затова, макар да бях една от първите, които видяха темата, не се впуснах в лирико-драматични обяснения. Най-малкото защото няма смисъл от тях - няма да върна момчето!
Толкова си права,че просто нямам какво да кажа...