Не държа да ми вярват. Имах нужда да го споделя. Нямам сили да излезна да говоря с приятели мъката ми е невъзможна. Едвам смогвам да пиша. Не е лесно. А обикновенно си държа на думата и споря с хората, които не ми вярват, но сега просто нямам сили Искам да ви благодаря, че приехте случката и споделяте мъката ми. Вие сте ми като едно виртуално семейсто ако мога така да се изразя. Виждам проблемите на другите и аз имам и виждам, че се помага и наистина просто един вид като дневник, който доста хора ще го прочетат беше темата ми. Прости исках да си излея душата. На скоро преживах аборт, но сега си мисля, че трябваше да оставя детето, защото то щеше да ми е единствения жив спомен от него, който ще имам до края на дните си. Може би съм малка, но щях да го изтърпя Ох много ви благодаря .... искам още малко да споделя ... Помня всички целувки всяка ласка. Нито 1 път не е имало сериозно каране много се обичахме много! Просто ми е странно дали някога ще мога да продължа напред. Имам много приятелки Емота и не ги разбирах, защо тръгват все да си режат вените а сега искам аз да го направя. Никога не съм плакала толкова време и е отвратително всяка секунда осъзнавам все повече, че никога няма да го видя пак и направо ;( Отвратително ми е на душата. Благодаря ви на всички, отново!