Не мога да си представя какво ти е,но много ми е мъчно като чуя подобни случаи. Дано повярваш в доброто,знам,че никога няма да го забравиш/или поне не скоро/,но тази неутешима мъка в теб,трябва да започне да изчезва,помогни си сама,дано и приятелите ти са до теб,защото това вероятно е един от най-тежките ти моменти..Споделяй си и не се затваряй в себе си. Искрено съжалявам,но никой не може да го върне ;( Просто повярвай в светлината,тя е част от твоя живот,дори сега да я няма.. П.с пише се УЖАСНО,а не ужасТно. Както и да е. Аз съм с теб.