Колко странно... Отлично знам как се чувстват всички, които изразяват съболезнованията си. Знам какво е чувството да научиш за смъртта на някой, когото не познаваш. През ума ти веднага се прокрадва мисъл 'Ах, колко жалко. Да не дава Господ.' и несъзнателно се дистанцираш от случката, защото ти се струва чужда, странна и едва ли не не можеш да си представиш да се окажеш в същото положение. Аз бях същия. Гледал съм по телевизията кадри от катастрофи, слушал съм истории за хора претърпели ПТП-та и съм стоял като зрител пред телевизора. Истински странното идва от там, че точно тази вечер, в момента е 2:18 през ноща, а всичко се случи в 21:45, претърпях сериозно ПТП със един приятел. Още не мога да възприема случилото се. Сега ми се струва, че сякаш съм гледал случката на филм и сега просто мога да го разкажа наистина добре. Тъй като сега разсъждавам върху ситуацията не мога да приема, че е било възможно случката да излезе с фатален край. Може би защото колата беше нова и системите за сигурност се задействаха или защото скоростта не беше толкова висока... наистина не знам. Но ясно осъзнавам, че може да има много големи контузии като счупени крайници, фрактури и т.н. но точно като по чудо всички участници излязоха невредими и се чувствам наистина късметлия, че сега съм в къщи, в стаята си, пред компютъра и си седя удобно в стола.

Знам че когато, или въобще ако, някой прочете какво съм написал би си помислил 'поредния, който си придава важност' или 'намерил е къде да пише, момичето разказва за трагедията си, а той пише глупости' или 'виж го тоя, преживял една катастрофа и станал философ' или някои просто могат да прочетат парвите 2-3 реда, да изпсуват на ум и да затворят страницата. Това е напълно нормално. Разбирам много добре. Вероятно и аз бих си помислил така. Истината е, че не пиша поста с цел някой да го прочете или да разкажа за приживяното. Исках просто някъде да излея душата си, независимо дали някой ще го прочете или не. Честно казано щях да напиша същото и на Word и след това вероятно щях да изтрия файла, но понеже се рових във форума и случайно попадна на тази тема, което си е истински парадокс, пък и по бързо стана да цъкна 'Отговор' от колкото да търся Word-a. Нещото, което наистина искам да кажа на всички е, че трябва да ценят живота си. Всичко е преходно докато си жив. След като умреш всичко става безсмислено и безполезно, за това се придържайте към нещата, които са истински ценни за вас и ви правят щастливи и им се радвайте възможно най-дълго, защото 'утре' не е обещано на никого. По добре съжалявайте за неща, което сте направили от колкото да съжалявате за нещо, които не сте, защото човек не е безгрешен.

На авторката искам да изкажа най-искренните си съболезнования, защото вече знам, че утре някой може да пише такава тема и за мен или аз да пиша за някой друг.

Без лоши чувства.