Един път чета по литература отговор на въпроса : "Защо в песните има измислици?" , а преди тва госпожата ме беше похвалила , че отговора ми бил мн хубав и хубаво аз започвам да чета "В песенниците има измислици , защото..." и започвам да се хиля , ама мн яко и г-жата ме гледа , а аз не мога да се спра...И след тва аз се успокоих и пак започнах да чета , ама като започна и стигна до "измислици " къв смях пада . И целия клас ме гледа , а аз си се хиля , а тая като ми кресна "Какво е тва несериозно отношение ..." и едва дочаках междучасието и пак не мога да спра да се смея .. изложих се пред момчето , което си харесвам и 20 мин не мога да спра да се смея (не , че е мн смешно , ама ...) и за малко да ме бутне една кола , а аз си се смея ...