Има хора, където никога не са изпитвали нито едно от двете чувства. Има хора, където се молят да срещнат човек, който да обичат и той да ги обича. Когато човек не обича и няма половинка до него, той дефакто само съществува. Любовта ни дава онова неизмеримо и несравнимо с нищо желание за живот, забавления и запознанства. Когато човек обича всичко, което го заобикаля му се струва, че има смисъл. Сутринта става с усмивка, за да срещне половинката си, прави всичко с удоволствие и желание. Защо, когато показваш обичта си на някого тя се подразбира като даденост и можеш да си правиш гавра с чувствата на някого, било то съзнателно и подсъзнателно. Нима е лошо да изпиташ всичките тези неща ? Нима е лошо да бъдеш щастлив и пълноценен ? Защо, когато показваме колко много някой значи за нас, той започва да ни има за даденост и си мисли, че винаги ще бъдем до него. Не е така. В един момент ти писва да се бориш, писва ти да показваш нещо, което някой друг го има без да положил нито 1 усилие. Писва ти да бъдеш разочарован, писва ти и да се ядосваш от дреболий за другите, но всъщност толкова важни за теб. Всеки един жест, всеки един поглед, всяка една дума отправена към теб...те карат да бъдеш щастлив..
===

Не бях обичал никое момиче до сега. Влюбих се, обикнах и открих истинската любов. За кратко беше, но прекрасно спомням си. Беше отдавна, мина половин година че и повече..Давах всичко за нея, давах любовта си, давах живота си за да бъде щастлива тя..цялото ми настроение и желание зависеше от всяка една нейна дума изречена към мен. Когато ми казваше ' Мило, обичам те ' нещо в мен трепваше, че някой ме обича такъв, какъвто съм. Започнах да я губя с някой мой черти в характера. Осъзнавах кои са, но не правех нищо по въпроса за да ги отстраня. Изгубих я, започнах тежка борба за да си я върна..върнах си я..после пак я изгубих и така всеки път. Изгубих себеуважнието си, достойнството си и гордостта си..Правех толкова много неща..и защо? За да бъде неоценено, да се подиграва с мен и да ми скапва желанието за живот всеки път..Започнах да се осъзнавам с времето и започнах да си връщам себеуважението и гордостта и да живея отново..Тя усети, че вече не съм нейна играчка й започна да ме пита "Защо се отдръпна от мен, защо ме остави, защо не споделяш нищо с мен..". Тогава осъзнах, че съм започнал да живея отново, осъзнах, че днеска за пръв път се смях истински, от сърце. Питам се само, защо трябва да показваш безразличие и да страдаш душевно, че да привлечеш на някой вниманието ? Тя беше единствения човек, на който съм казвал " Обичам те " и съм го чувствал истински и съм го казвал със желание. На никое друго момиче не съм казвал тези думи, дори и тя да ми ги е казвала, аз не й отговарям, защото не го чувствам..

Другото нещо, което осъзнах е, че - мога да живея и без нея, а си мислех, че е невъзможно. Странно ми е, странно ми е самото чувство, че не завися от някой. Дори и да се скараме си казвам ' стига вече.. ' и оставям нещата..тогава тя се побърква..защо трябва така да правя? Самата мисъл, че мога и без нея ме кара да се чувствам странно..

Написах всичко това със затворени очи и всичко което ми беше на душата и мислите. Надявам се да изкажете мнение, както за това така и за вас..