В училище не учим за годините от 1940 до 1989 ,но достатъчно сме слушали от майки,баби и дядовци.
Историите винаги са били трогателни,ето пример:
-Бабо,бабо,знаеш ли,като дойде комунизмът ,обувките в магазините ще са безплатни.
-Да,моето момиче,ще са безплатни и ще са с грайфери,за да не се хлъзгаме,защото всичко ще тече по мед и масло.
Поне на мен този диалог ми е адски въздействащ.И ме кара да поразсъждавам,коя форма на управлчние е по-добра за България,тогавашният тоталитаризъм или сегашната демокрация.
Основната грешка на тоталитаризмът,според мен е радикалната му природа:
*Човекът не се възприема като индивидуалност,а като част (роб) на дадена политическа система.
*Партията преди всичко.
*Намесата на партията във всички сфери на социалният живот :култура,изкуство,религия,р азвлечения,наука,търговия.
Положителните страни на периода от 40те до 90те години са свързани с икономиката..
*Създаване на трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и държавни земеделски стопанства (ДЗС),в последствие и уедряването им от 1958 до 1970.Хубавото на това,е че ако до този момент в България е имало,скрита безработица,защото голям брой хора са обработвали малка по площ земя,в периода на одържавяване на земята е имало работа за всички.Факт е,че в този период България е била първа в света по производство и износ на : ориенталски тютюн,слънчоглед,домати,де ертно грозде..
След това обаче следва изграждане на аграрно-промишлени комплекси и промишлено - аграрни комплекси (АПК и ПАК),което е глупава грешка,не ми се обяснява защо.Добивите рязко падат.
Това за селското стопанство.Историята с промишлеността е направо жалка.
*България следва примера на СССР и залага на тежката промишленост.Само дето България има природо-географски особености за лека,а не за тежка промишленост.Няма почти никакви запаси на полезни изкопаеми,които после да й служат като ресурс.
Общо взето България става пионка в ръцете на СССР,58 % от износа на български стоки е ориентиран към съюза.
И все пак миграцията на хората от селата към градовете,показва,че е имало защо да отидат там-имали са работа.Всички са живяли на прага на бедността,но е нямало бедни,нямало е и богати.Тогава може би ,е единственият период,в българската история,когато е имало
средна класа,наличието на която е похвално.
Въпроса,на който не мога да си отговоря е кое е по-добро,строга диктатура/тоталитаризъм,с развита икономика,което предопределя сравнитлно осигурен материален живот на хората,или безгрижна демокрация,в която хората уж са свободни,но свободата не храни семействата.
П.С .
Интересен сайт за истории от социализма:
http://www.spomeniteni.org/razkazite.php