И аз съм в подобна ситуация....Сравнително "по-приятна" , ала и аз се справям...Баща ми и майка ми също са разделени , но пък за това съм много близка с майка ми и я чувствам като сестра....Много я оби4ам и си давам сметка какво е тя за мен...Винаги когато някоя приятелка започне да ми разказва за татко и онова....татко и това.....//// на мен ми става хипер кофти и се натъжавам много , но намирам сили и някакси се справям....МОят съвет е да си поплачеш хубаво и да намериш сили да се справяш с нещата....Сподели с приятел , на когото можеш да разчиташ и се отдай на живота , колкото и егоистично да звучи това....Това е от мен