Ти вече си силна, мила. Ако наистина през цялото време, всичките тези неща, които са ти се случили не си се надрусала и не си се съсипала, значи си силна. Просто каквото и да правиш, не можеш да спреш на чувстваш ... тоест можеш, но от празнината боли ... предполагам, че ти е много трудно, но трябва да продължаваш да се бориш, да оцелееш и да постигнеш нещо въпреки всичко. Защото каквото и да се случи с баща ти, той никога не би искал да пропаднеш заради него, със сигурност ти иска най-доброто и единственото, което можеш да направиш е да се постараеш да го постигнеш в името на това, което обичаш.
+1
Не позволявай на хората да стоят близо до теб, за да не чувстваш липса, когато започнат да си тръгват един по един ...