Into the great wide open... Under the sky so blue...
Мнения
1 794
Обичам или поне така си мисля... Горе-долу съм на принципа "Осъзнаваш колко обичаш нещо едва когато го загубиш...", защото понякога ме обземат толкова странни настроения, че едва ли не в следващия момент ще спра да влагам толкова във връзката си, колкото до тогава, а погледнато отстрани, не малко съм се старала да е интересно на другия във връзката, в сравнение с приятеля ми, но на него отчасти му прощавам - детският акъл май още го гони, макар да е на 17 и половина.
Обичат ме или поне така си мисля... Но както казах, човекът е с детски акъл, имам чувството, че връзката ни стана прекалено сериозна за него, защото може би не е готов. Той също е на горния принцип. Само дето при него е така: започва да става мил, да повтаря колко се радва, че сме заедно, да прави жестове, когато аз вече не издържа и леко си разваля настроението. След това пак забравя как трябва да се държи едно гадже, но може би не му е присъщо...
Написах това дългото не защото искам съвет, а защото искам да си споделя какво ми е на душата в момента, барем си подредя мислите по-добре... Надявам се, който го е прочел, все пак да не го сметне за изгубено време
"Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена с толкова чудеса те успели да измислят скуката? Удивително!"