Хм.. здравей мацка
така...ами значи, да ти кажа, и аз бях така!С едно момче, много го харесвах, знаеме се от.. вече половин година и повече.Държеше се супер мило с мен, даже и си ме е гушкал, ама само като френдове

.. и един ден, един негов фр някак си беше усетил или разБрал,че аз нали го харесвам, че искам да съм с него..и бях разбрала,че са говорили и че един вид момчето вече знае..и после като го видех някъде по центъра или в някое кафе, направо ми идеше да се скрия под масата .. обаче той като разбра, нищо не промени в държанието си и аз се отказах щото не виждах смисъл...
оБаче, не щеш ли ..след има няма един месец .. нито сме си писали, нито сме се виждали..е така де, видяхме се един ден случайно..после още един.. започнахме пак да си пишеме..каза ми той,каквото каза..казах му и аз..и излезнахме си нали пак на кафе, аУ..глупости .. и раБотата взе, че стана

и сеГа сме си заедНо ...
и аз каТо теБ, мога да кажа, че той е човекът с когото съм щастлива и се чувствам добре саМу деТо е две глави над мене (не че съм ниска, 165 съм, на 14 съм .. ) и отстрани сме яко забавнИи
абе.. т'ва любовта и щастието са хубави неща, само дето винаги завършват със сълзи и тъга, за т'ва кефи се сега на момента .. признай на твоя човек каквото мислиш и чувстваш .. и да не стане раБотата, нищо няма да загубиш.А в днешно време и момчетата са мн срамежливи, все си мислят,че момичето ще ги отблъсне, и чакат момичето да направи първата крачка, така че ДЕЙСТВАЙ
