Много ми хареса това,което си написал.Сред темите за барове и нокии поне ме накара да се замисля.
Моето положение е гадно.Ама за мен.Има хора,които си мечтаят да са на мое място,а аз си мечтая..и аз нз за кво.
Преди 2часа се върнах в Страсбург.Свърши се то,ваканцията мина,РДто и 2те партита също,айде бек ту риалити,готова съм вече да ме смаже битието.Много е гадно като нямаш цел,която да гониш или поне няква формирана идея кво ти се прави.Единственото,за което си мечтая сега,е да се размажа в леглото,ама на-и тва не е толкова лесно.Трябва да науча едно проже за утре(така става като отлагаш днешната работа за утре,а бъдещето,както знаем,е безкрайна величина ),та тази ми мечта е някак си недостижима.
Не е лесно,бе,не е.Преди си мислих,че в даскало е трудно,яла ме питайте сега..
Та да се върнем към главния въпрос в темата.
В какво намирам упование ли?Трудно ми е да преценя.Иска ми се да кажа,че продължавам напред,за да гоня щастието си,ама май по-скоро го правя,за да не разочаровам някои хора.Тоооо щастието е много едно такова хммм усещане.Някои са щастливи,когато са със семейството,други-когато в джоба имат кинти поне за 1 вечер приятно прекарване..Има и такива,които се усмихват само при мисълта за любимия човек..Ама щастието,както и любовта,има много измерения.
Сутринта преди полета ми от кафе Лаваца ми се падна следното късметче - 'Човек винаги може да е щастлив,само трябва да се огледа наоколо'.И както вече почти бях на път да ревна(защото,както вече сигурно ще потретя-хич не ми се тръгваше),таа огледах се и видях ухиления фейс на най-добрата ми приятелка,която ме попита 'Аре бе,изроде,кво пише?'
Мисълта ми е,че мен всичко може да ме напражи щастлива.Стига да искам,винаги ще намеря повод да се боря с живота хехе и да му се наслаждавам максимално,защото както сам каза - 'Пръст при пръстта отива.'