аз не полагах достатъчно усилия. едни вид тя водеше нещата и определяше какво ще се случи и какво не. не бях инициативен. като човек въобще съм такъв, макар на моменти да имам мн интересни идеи и теми за разговор и да ни е мн приятно..в повечето време имам усещането че няма какво да й кажа..че няма с какво да я разсмея, че едва ли не не съм й интересен. за протокола - позднаваме се от 3 години..макар че хората живеят по цял живот пак имат какво да си кажат.

а в последните моменти и двамата не се чувствахме добре. първо го споменах аз..после тя, и решихме да прекратим с уточнението, че на този етап е това и че ако има повторна връзка за нас - това ще се случи ако аз направя нещо..ииуфх, как се надявам да не бъркам (!)и тя все пак да иска отново да имаме връзка.

не рядко пъти съм си мислил направо да я прегърна или целуна..най-много да отнесе шамар или злобна думичка. и май така ще действам..нека само да мине още малко време и да нацеля някои по-добър момент.

наистина лошото е че ъм..тя определено иска да се чувства висока, да усеща че се боря за нея, че полагам усилия връзката да е от двама ни, не сама от нея..е това нз как да направя..как да я убедя. мисля че има моменти в които не ми вярва..както казах - имам огромно желание, което обаче без формата на инициатива и действия - нищо не е....

баси, главата ми е бъркоч