В последната една година ми се случиха някои неща,които много ме промениха...Срещнах едно момче,което се оказа 1-вата ми любов.Бях с него няколко месеца и всичко беше като в приказка,която имаше тъжен край.Минаха месеци..срещнах друг,който ми накара да се усмихна отново.С него нещата бяха много по-различни...беше ми наистина много хубаво с него и определено започнах да изпитвам силни чувства и към него,но след няколко месеца връзка всичко приключи с ужасен край.Много ми беше тежко...в продължение на седмица-две не бях на себе си.Правих какви ли не глупости!И това само и само да си го върна,но нещата се обърнаха...унижавах се,плаках,не бях себе си,докато не се появи ТОЙ-момчето,което споменах по-горе....тоест 1-вата ми любов.Отново се събрахме и може би това беше нещото,което ме накара да се съвзема...Но сега като гледам не е така!Нищо не върви...имам чувства и към двамата,но усещам,че се съсипвам и че вече живота ми няма смисъл. Като погледна назад виждам едно момиче,което направи всичко,за да бъде щастлива,унижаваше се по какви ли не начини...а сега няма нищо.И това момиче съм аз!До такава степен ме боли от всичко,че дори не мога да го опиша...Незнам какво става!Сега уж съм с 1-вата си любов,а само страдам.Не е както преди!И може би няма смисъл...Същевременно мисля и за другото момче,което ме нарани страшно много.Може би е време да си кажа край и да се спра...Щастието ме подминава и подминава...Това е...
Просто споделих.Знам,че историята е много объркана,а и има страшно много неща,които не успях да кажа...но какво от това...Вече нищо за мен няма смисъл.