Отдръпвам се, съзнателно или не. Отдалечавам го от себе си(да, знам, че не е правилно, но си премислям нещата отново и отново). Случвало се е да се увлека по някого, но до изневери не се е стигало. Излязох и с друго момче, чисто приятелски, защото имам нужда от въздух. Не съм готова за семейство и деца, въпреки че докато чакахме 5 минути последния тест, правехме планове кой ще гледа детето, когато с него решим да излезем двамата, как ще си живеем заедно (даже и брак се подхвърли) след като се дипломирам...Но това ме плаши...Да, малко нелогично за момиче, понеже ние сме непоправимите романтички, но е така..
Пф, разписах се в ненужни глупости