Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля- несломима!

Отново разпервам ръце,
нагоре към небето!
По живота стъпвам с боси нозе,
за мене пак ще е светло!

Затварям очи и мечтая,
не за миналото,а за бъдещето!
Очите вперени в безкрая,
към щастието- мамещото!

Вече крачки назад няма,
само безумен бяг напред!
И с усмивка голяма,
да забравя дойде и моят ред!