Отговор в тема
Сега разбирам хората, които казват, че живота бил несправедлив. Толкова са прави... Толкова много неща ми се насъбраха, че просто трябва някакси да изкарам всичко това и поне малко да ми олекне... затова и реших да споделя в този форум.
Историята ми се греди на това, че досега не съм имал честа да срещтна някое свястно момиче, което наистина да си заслужава да обичам. Момиче, което да глезя... на което да споделям за проблемите си и да бъдем заедно в добро и лошо. Ноо... живота какво ми поднесе до момента, ако става дума за любов!? НИЩО, освен разочарования... В предпоследната си връзка изтърпях изневяра от страна на половинката ми, а в последната... хах, срам ме е да говоря за последната, тъй като последната девойка реши, че може да си играе с мен и ме мислеше просто за малкото и кутре. Но какво е виновна тятя просто е искала "домашен любимец".
Е, след тези определено горчиви моменти, аз просто се отказах.. Просто започнах да мечтая, един ден да имам честа да срещтна подходящото момиче за мен.И в един слънчев ден, аз се запознах с нея, но (винаги има по едно "но" за съжаление)... виртуално по чат. Писахме си известно време и аз просто се изумих! Това момиче беше просто невероятно! Толкова много си приличахме по характери... еднакви интереси, еднакво мислене към нещата, еднакви навици.... просто не може да се опише с думи какво изпитах в този момент. Всичко е като приказка просто, но най-отвратителното нещо, което можеше да се случи в такъв момент, ето на мен се случи... Аз съм от София, а тя пък от Шумен
Просто вече незнам какво да правя... толкова перфектна, толкова очарователна, толкава.... не, не може да се опише с думи, определено. Снощи, тя ми зададе въпроса "Мислиш ли, че между нас може да има нещо?"... И се надяваше да и кажа ДА, и наистина и го казах! За това време в което си пишем, това момиче сякаш наистина ме оцени и ме накара да се почувствам не като боклук, както се чувствах при последните си връзки.
Следващата седмица навършвам 18 години и вече наистина зная, какво искам да е желанието ми, което ще си пожелая! А дано някой ден се збъдне
Някой хора казват, че за любовта няма прегради! Дали наистина е вярно това? Надявам се да е така...
Ехх, блогадаря ако случайно сте прочели за моята историйка, просто исках да споделя с някого. Даже не бих отказал на някое съветче
Благодаря...
Кой ще резюмира, че ме мързи да чета.
Без да съм го причел съветът ми е да не се хващаш с далечни афери.
znaesh li..i az se zapoznah s priqteli si v chata..i nie ne sme ot edin i sushti grad,vupreki che razstoqnieto ni e po malko-60 km..est che moje da e poluchi..samo da imash vyzmojnost da xodish ili tq da idva..inache neshtata nqam da vyrvqt.nie se vijdame po 2 pyti v meseca g/d ,no postoqnno si pishem a razgovorite ni po tela da ne po malki ot 30 min..
suvetvam te..da se vidite,zashtoto vse pak edno e chat..dr e na jivo..ako imash vuzmojnost vijte se..i sled tazi sreshta shte imash qsna predstava dali moje da se poluchi neshto...ako chuvstvata ti se zapazqt..ee sys sig mojete da imate neshto
Той е преживял много раэочарования.Бил е отчаян,но се е надявал да срещне подходящото эа него момиче.И твърди,че я е срещнал,но по чата.Эапочнали да си пишат и се окаэали много еднакви.той се эарадвал,но иэникнал и проблема-тя е от Шумен,а той от София.тя го попитала дали между тях може да има нещо и той и отговорил ДА.Иска му се наистина да е така,эащото эа него тя е перфектна и си пасват идеялно.И иска съветиПървоначално написано от w0sh
Максимално кратко
But all the miles that separate,
They disappear now when I’m dreaming of your face.
Да стане студентка и да отиде в София. Това е варианта. Ама до тагава ще се забравят. Просто нема смисъл с тез чат афери.
Урок номер 2: Засега откривате само прилики ама после разликите ще ви изядат.
predi 4 godini bqh v tvoeto polojenie...samo 4e ne sme stavali gajeta i ne sme se vijdali na jivo... pisahme si 2 godini i iaz si hvanah gaje ot moq grad... oshte sme zaedno godina i 9 meseca no produljavam da poddurjam vruzka s drugoto mom4e.. toi e neveroqten 4ovek i znae kolko go cenq naistina sujalqvam 4e ni deli takova raztoqnie .. no kakvo da se pravi kakto ti kaza jivota e nespravedlivvupreki si4ko oba4e toi mi ostana edin ot nai dobrite priqteli... oh ideq si nqmate kolko mi lipsva tozi 4ovek...
Не позволявай на хората да стоят близо до теб, за да не чувстваш липса, когато започнат да си тръгват един по един ...
w0sh ti si golqm pesimist!
без ПОДПИС ... xD
Бих каэала реалистw0sh ti si golqm pesimist!
But all the miles that separate,
They disappear now when I’m dreaming of your face.
aaa az 6et vi kaja 4e e 2 v 1Бих каэала реалистw0sh ti si golqm pesimist!
If someone waits for you,it doesn't mean that they have nothing to
do...it just means that nothing else is more important than you...
Смятам,че всичко си опира до човек.Аз също се запознах с гаджето ми по интернет (не в чата,но пак беше във вируалното пространство),но не сме от един и същи град.Разстоянието между нас е 70 километра,но не мисля че са някакъв проблем.Виждаме се общо взето всяка събота и неделя,освен когато имам нещо изключително неотложно.Важното е чувствата между двамата да са истински,физическия контакт да не е на първо място и да имат търпение и нерви за такава връзка.С него сме заедно вече 2 месеца и определено нямаме никакво намерение да късаме.Ако смятате,че можете да имате подобна връзка и сте готови за такова нещо-направете го.Любовта не бива да се изпуска ей така.
Песимист ама е прав. Докато връзката (ако може да се нарече така) е по интернет, тя е много сладка. Приликите и съответствията в характерите са изключително много.. Някой ден ако се видите и ако почнете да прекарвате по повечко време заедно ще видиш, че съм праваw0sh ti si golqm pesimist!
Животът е адът описан в Библията!
опитай
И на мен ми се случи,но какво да се прави?.Успех.
И аз съм в подобна ситуация
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Ами аз съм от София, а той-от Търново. Както виждаш и от подписа ми разстоянието не ни пречи вече 10 месеца. И все пак зависи от човека, ако смяташ че тя е твоето момиче-опитай, нищо не губиш. Успех
Това от личен опит ли го казваш?
Гледам много филми.Това от личен опит ли го казваш?
А аз какво да кажа, че сме на 150 км разстояние......
Приятел гаджето ми е от Пловдив а аз от София
Няма невъзможни неща повярвай ми
хах само толкова...от Плд до Бс май е около 300 км тъй че.. ти пак си по добре...но наистина има възможност за такива връзки...само чувствата да са силни...казвам го от личен опит...и моля всичко многознайковци ( ако се намерят такива де) които изобщо не са изпитали това да не са обаждат...и да казват че няма смисъл...смисъл винаги има...а ако има и желание...проблем никакъв...А аз какво да кажа, че сме на 150 км разстояние......
Успех!
Е,добре де,как стават тея неща,мойта връзка от разстояние (Варна-Пловдив) успя да оживее само 3 месеца ):
ами зависи...при всеки е различно...но ако си казвате всичко и избягвате караници и т.н. може и много по дълго да издържи....
Хем е подходяща , хем е далеч...много тъпо
Ми нали сте в една държава... Какъв е проблемаЩом мислиш, че може да говорите, и се разбирате... Давай, не се замисляй... Ако почваш да мислиш защо стана така, а не по-добре... никога няма да стане по-хубаво. Раздвай се, че си я намерил, и такам...
Давай смело напред!
Нищо, че сте от различни градове. Не го мисли много както каза nicolepcd .
Много успех ти желая!
Мистерия е, как се влюбваме, в кого се влюбваме, защо се влюбваме.
Но го правим...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
