Ето ти инфо относно героите:
„ПОД ИГОТО”

- Бойчо Огнянов ( Иван Краличът, Графа, Русиян). Романът започва с неговото пристигане и завършва с неговата смърт. Името му издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. Той е подбудител на революционните процеси и в голяма степен техен двигател. Всичките му постъпки са продиктувани от пламенния му патриотизъм. Бързо спечелва уважението и любовта на народа и хора като Колчо слепецът и Боримечката са готови да дадат и живота си за него. Той притежава висока човешка и революционна съвест. Обрисуван с любов и романтика, Огнянов е носител на най-хубавите нравствени черти на българина. В цялата творба той властно доминира не с присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с властта си над душите на хората. Неговият характер е чудно съчетание на твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и беззаветна преданост към делото.
- Рада Госпожина е нежна девойка, унижавана и обиждана от чуждите хора. Сираче от дете, тя търси обич, добро отношение и закрила. Героинята крие в себе си изключителна морална сила. Готви се за монахиня под покровителството на Хаджи Ровоама и преподава на момичетата от местното училище. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както към човека, така и към революцията.
- „Доктор” Иван Соколов- друг представител на интелигенцията в Бяла Черква. На 28 години, с красива външност, с буен нрав, чудак и лекомислен. Владее добре турския език и турските нрави. Недолюбван от чорбаджиите и обичан от младите. Странно е неговото хоби - отглежда мечката Клеопатра в килера си. Има и афера с жената на бея. Не е завършил медицинско училище, но това не го притеснява. Посветил се е на идеята да служи на общественото благо; председател на революционния комитет в града.
Тримата главни герои имат героична смърт- Бойчо Огнянов, Рада и Соколов са обградени от многоброен враг във воденицата край Бяла черква, но те нито за миг не мислят да се предадат живи в ръцете им.
- чорбаджи Марко – представител на патриархалното семейство, за когото честта и достойнството са определящи за морала на човека. Вярва в силата на знанието и науката. Въпреки естествения страх от подготвяния бунт, вярва в младите, готов е да понесе жертви за свободата.
- чорбаджи Мичо Бейзадето – поддържа българския дух, отявлен русофил, вярва, че само Русия ще ни освободи;
- чорбаджи Юрдан Диамандиев- поддръжник на робството, близък на турците и работи в тяхна услуга. За разлика от него дъщерите му Гинка и Лалка споделят наяродните въжселения и ги подкрепят;
- Кириак Стефчов – чорбаджийски син, родее се с чорбаджи Юрдан, жени се за Лалка; с всички сили поддържа властта на турците, ненавижда своите и преследва революционерите;
- Други представители на интелигенцията в града са: имената на Климент Белчев (главен учител с добродушно лице, богослов, изкусен оратор), Николай Недкович - руски семинарист - добродушен, непрактичен, Франгов (взаимоучител, гореща глава), Ганчо Попов, буен и разпален, приятел някога на Левски, сънува и наяве комитети, революционни чети, член на комитета), псалтът Стефан Мердевенджиев ( отрицателен образ, заради клопката, която залага на Бойчо с вестника, подтикван от Стефчов, когото Соколов смята за шпионин , интригант и подло човече.
Живописен образ е дядо Мина – представител на онова поколение даскали, които първи отварят килийните училища. На 70 години, побелял, плещест, широколик, доживяваше тихо своята старост. Пее в черквата, радва хората с мъдрите си разкази.
Образът на "интелектуалец", когото Вазов прехвърля от "Чичовци" е Иванчо Йотата - дребничък,с голямо честолюбие, ученолюбив и привърженик на йотата, бъбрик, сплетник, по-младите си години е прекарал в литературни занимания,
неуморно трудолюбие, води се все с учени хора, взима участие във всички сериозни въпроси - по черковния и за външна политика. Изразява се книжовно, чете дамаскин и житиета, но е много страхлив. Един ироничен образ на интелектуалец е Михалаки Алафрангата. Придобил слава на умен човек само защото беше обул панталони преди 30 години в града и продумал френски. Неговия френски се състои от няколко думи, Кандов е младият студент, дошъл от Русия, идеалист по натура и мечтател. Ученик на модерното и прогресивното учение наречено социализъм в Европа.
- Към групата на интелигенцията принадлежат и свещениците, които заедно със своя народ застават на страната на бунта:
- отец Йеротей- величествен 85- годишен старец, гологлав, с бяла брада до пояса, който доживява тихо и просто в манастира . Минава за скъперник, но в случая със "зелената кесия" проявява неподозирания от други патриотизъм. Той бе готов да помогне с каквото може за България, която обича много- в завещанието си, което той показва на дякон Викентий е записал,че парите му отиват за подпомагането на български ученици и в Одеса,и в Пловдив, и в Клисура.
- Дякон Викентий е младеж, който се готви постъпи в руската семинария. Той е бъдещето -приютява Бойчо Огнянов, крил е крил и Левски.От идеята за добро дело посяга към кесията на благодетеля си Йеротеи, след това адски се разкайва, засрамен дори избягва в Клисура. Но точно тогава осъзнава, че не иска да оставя България, ще се бори за нея и ще умре за свободата й.
-Други образи от манастира са поп Натанаил,чието място е по скоро в Балкана като войвода и отец Гедеон- една двойка, която наподобява Дон Кихот и Санчо Панса.
- -В метоха господства сестрата на един от омразните чорбаджии в БялаЧерква чорбаджи Юрдан- калугерката Хаджи Ровоама- макар да се числи към "интелектуалците" като божи човек не прави нищо добро..
- Поп Ставри и поп Димчо - подпомагат комитетите; поп Йосиф от село Веригово (председател на комитета, избран за войвода, крие знамето между свещеническите одежди в черквата) и поп Никодим и неговите одежди и сини очила, които неволно стават единственото спасени на Бойчо от предрешената смърт в църквата.
-- представители на народа – воденичарят Стоян и дъщеря му Марийка, Марин от Веригово, който се грижи за ранения Огнянов; Цанко от Алтъново; дядо Стойко, когото турците пребиват от бой, но не издава сина си Петър; Иван Боримечката – който застава с цялото си сърце на страната на въстанието и помага с цялото си сърце; слепецът Колчо- недодялан , но с честно сърце, който също участва на тяхна страна. Дори идиотът Мунчо усеща величието на борците за свобода. Много са епизодичните герои, които допълват картината на народния бунт, пиянството на един народ. Никъде в романа няма конкретен укор или отрицателно отношение на автора към героите. Независимо дали става въпрос за Киряк Стефчов, чорбаджи Юрдан, господин Фратьо или Рачко Пръдлето. Горчивина, че героите са твърде малко - да, но не и укори и обвинения.
Ако проследим всеки един от героите, ще видим, че в двата основни персонажа - Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, няма промяна - те са героични от началото до края, но ако проследим цялата останала галерия от образи, то ще видим промяната във всеки един.