Когато губим нещо, ние печелим също толкова (равновесие в природата го наричат). Печелим знание и сила. Знанието може да е от всякакъв род, но важното е че научаваме нещо, което не сме знаели преди това. Научаваме повече за себе си и ни се дава шанс да променим нещата. Имаш шанса да избереш кой път да поемеш - дали да се самосъжаляваш или да отмъщаваш на някой "виновен" или да вземеш живота си в ръце, да промениш нещата, да направиш по-смислен избор следващия път. Силата е волята да продължиш да се бориш в живота въпреки една или друга загуба.
Много зависи от конкретната загуба, но това е нещо, което всички хроа печелят от всяка една загуба (от играта на табла, през скъсване с гаджето или загуба на важно състезание, до смъртта на близък човек или загубата на трона, ако си принц). Всичко е свързано. Няма загуба без печалба, но няма и печалба без загуба. Понякога е по-добре да загубиш нещо, което си мислиш че е важно и да ти остане наистина важното, отколкото да спечелиш нещо желано от всеки и да загубиш приятели и любов по една или друга причина. Царете имат ли всичко? Не. Материално, те имат почти всичко, могат да командват всеки, но те имат завистници, хора, които се стремят да ги смажат, липсва им и любов (всеки който ги обича може просто да цели да ги измами и използва), нямат доверие на никого или се доверяват на погрешен човек, който накрая ги прецаква. Не е лесно да имаш всичко, което искаш. И затова не трябва да става така. Винаги трябва да имаш и към какво да се стремиш. Ако имаш всичко, животът ти е безсмислен (и краят му идва със твоето самоубийство). А никой на Земята няма всичко. Ето затова продължаваме да оцеляваме като вид.