Ми по принцип родителите ми са разведени и аз живея от малък при баба ми и дядо ми ,но с баба си нямам особено добри отношения и реших да се преместя при майка ми за няколко дни докато работите се пооспокоят,но майка ми ми каза че не може ,защото има гости ,колкото до баща ми ,него го виждам веднъж в годината,а на него не му пука много за мен,тъй че бях принуден да се върна при баба ми и дядо ми
и баба ми да продължи да се заяжда с мен или да остана на улицата, в крайна сметка се върнах при баба ми и дядо ми ,но едвали ще простя
на майка ми какво направи,понеже тя ме заряза заради нейните приятели в момент в който имам нужда от нея,всъщност тя почти никога не е била до мен ,когато заминавах или дори по родителски срещи за нея на първо място са били приятелите ,а аз винаги съм заемал второстепенна роля,но винаги когато тя е имала нужда от помощ аз съм и помагал,тогава за нея съм най-важният ,за мен това е най-унизителното нещо което никога няма да и простя
