И аз имам подобен проблем.Имам отличен успех в училище,помагам на баща ми,когато му потрябвам.Ама например трябва да свърша нещо и не е точно,както той иска и почва да ме навиква.Аз в крайна сметка не може всичко да мога перфектно.Той само ме подценява,има ме идва ли не за боклук,а пък и ми го е казвал.Наскоро взех шофьорска книжка и трябваше първоначално да карам с него.Правих грешки и той само викаше срещу мен.Така карах с него три пъти и се отказах.След това той се ядоса,че не съм искал да карам.Заради това ме е обиждал,че съм жена,боклук,срам го било от мен.Не мога да правя нещо под натиск...
Аз почти нямам приятели(само от класа двама) и татко ми се е подигравал за това.Когато направя нещо хубаво ми се радва де...
Признавам че и аз понякога го обиждам,но това ми е по скоро защитна реакция.Надявам се след време да заживея в една по спокойна среда