По пътя ми само тръни и хаос,
раздиращи дрехите и плътта,
а с ангели танцувах валс,
стари спомени изровени от пръстта!

Демони тъмни понасят ме в дълбините,
плътското в мене отдавна забравено,
с яркостта на лъжата реших съдбините
на туй що в гроба беше заровено!

Сама на коленете си падах,
не спрях да се моля дорде не получих,
душата си за изкупление продадох
сърцето си с истината улучих!

Полумъртва, безпомощна, отмаляла,
на земята бях върната за наказание,
но май и капка кръв не бях проляла,
а получих тъй желаното познание!