Ееех, младини...
"Пуших" 3 месеца в 6-ти клас, беше вечерта някъде и с една приятелка се бяхме набутали до един вход, но точно по това време мина майка ми, загледа се в мен... като че ли не ме позна. После се прибрах и тя вика: Видях те с цигара, я ми дъхни... и аз почнах да рева как може да си мисли, че аз ще пуша, за каква ме има, ала-бала... Накрая се стигна до това, че тя започна да ми се извинява, защото се е усъмнила в мен. И така спрях. А ги гледам 80% от съкварталниците, които и те почнаха от гъзария, че пафкат като комини сега... зле.
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...