.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 14 от общо 14
  1. #1

    Дали е възможно...?

    Полудявам...Неделя вечер..Обичайната скука...Исках да гледам "Запознай се с нашите" (или "Запознай ме с вашите") по Фокслайв...ама забравих...сега доглеждам края....И отново се сетих...
    В края на миналата седмица...или не беше тогава...не знам загубих представа за времето...та скарах се с гаджето..даже скъсахме...е..за един ден де : )) ...ама....мислълта ми беше в думите,които ми каза:"Промени се или ще останеш сама цял живот..."
    Или нещо в тоя дух...не съм обидена..в началото бях бясна...естествено знам че донякъде е прав и тряя да се променя...обаче съм келеш и не искам да се променям...Пак се отплеснах...Мисълта ми беше...смятате ли че е възможно човек да остане сам...наистина сам...
    Представям си някого-години живот и безсмислени връзки...отчуждаване от приятелите...дали е възможно...?Може ли този безформен силует да добие образ...и име...да бъде някой?
    Не питам конкретно за мен...вие няма как да знаете...и аз няма как да знам де... : )))
    Може ли човек да остане тотално,напълно,изцяло сам...без приятел и любим човек до себе си...Звучи ми странно..и колкото възможно...толкова и невъзможно...
    Или просто приемаме за даденост хората до себе си...и около себе си...
    Питам се за милионен път (а вече и вас : ))) ) Възможно ли е човек да изгуби всичко...и да остане сам...напълно сам...
    И ако да...какъв човек трябва да е...Кво му има...или по-точно...кво му няма...Къде тряя да обърка...за да се получи нещо такова (ако въобще е възможно : )) )
    Ох...сори за дългата тема...и за излишните неща в нея..и за вероятните правописни грешки...които сигурно съм допуснала...Просто ме избива на филосовски въпроси...
    Евала на тоя...който стигна до тоя последен ред... : )) Ехх...засега лека....и ако ви се стори прекалено тъпа може да я заключите...няма да ви се сърдя... : ))

  2. #2
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    Зависи как си го направиш..При мен не е възможно да остана напълно сама,защото съм си подредила по този начин "йерархията на обичта" :

    1во място - родители
    2ро място - приятели
    3то място - гаджета
    4то място - познати ..

    Ако изгубиш гаджето си,винаги можеш да попачеш на рамото на приятел,разбира се ако не си го игнорирала заради новата си тръпка,което между другото е много често срещан феномен..
    Гаджетата,особено на тази възраст са до време,истинските приятели са за цял живот.

    Никога не може да останеш самотен,ако си имаш мама и тате до себе си,колкото и детско да звучи,всички трябва да признаем,че се чувстваме сигурни и обичани у дома.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  3. #3
    ^Струва ми се най-възможно човек да остане абсолютно сам, ако е сирак и е имал тежко детство, а оттам и характерът му е особен. Или ако се затвори в себе си след някое ужасно изживяване Възможно е със сигурност..

  4. #4
    Мега фен Аватара на Boot
    Регистриран на
    Nov 2005
    Град
    occasion avenue
    Мнения
    5 057
    Абе напълно възможно е да останеш сам. Зависи от теб и от хората около теб. Ако приятелите ти не са си подредили йерархията като теб и за тях на първо място е гаджето, ако родителите ти умрат (рано или късно се случва) и ако си игнорирал гаджето заради приятелите и родителите... какво правим тогава???

    Остават едни просто познати... с такива просто познати е лесно да си сам.

    Saatana vittu perkele hate crew!

  5. #5
    BadBlueTroll Мега фен Аватара на psychopath
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    София
    Мнения
    9 889
    Има начин да останеш сам...

  6. #6
    Мега фен Аватара на RAWRRR
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    София
    Мнения
    4 071
    В такъв случай ти си си виновен..
    Аз никога не бих си поставила някоя изгора преди приятелите,разбира се,романтично е да си мислиш,че всеки следващ е твоят принц на бял кон,но след определен брой разочарования усещаш,че е по-добре да играеш на сигурно.
    И пак с посечена главичка се връщат у дома,или у приятелите.

    Зависи и какво и е гаджето,разбира се.
    Майка ми е дошла в напълно различна страна,на 2500 км от близките си тук ,по любов и е рискувала всичко.Но тя е късметлийка.
    Plans are nothing; planning is everything.
    Dwight D. Eisenhower

  7. #7
    Аватара на Sevt
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    София
    Мнения
    945
    За съжаление е напълно възможно. Това е и основната причина за милионите депресивно отчаяни хора по света, много от които свършват със самоубииства.
    1. България е еднонационална, монолитна държава, неподлежаща на разделяне по нито един от следните принципи: верски, етнически, културен.

  8. #8
    Супер фен Аватара на ABSOLUTme
    Регистриран на
    Sep 2006
    Град
    вввдотайемапигдотком
    Мнения
    2 690
    Голям сдух е налегнал тоя форум..

    "Промени се или ще останеш сама цял живот..."

    Ама е голям сладур твоят приятел.. Това изречение ми напомни един доста 'откровен',да кажем,мейл,който ми беше пратен от бившия.Освен всичката храна в него,повечето от нещата безсмислици,не ме впечатли,но много ме ядосаха следните изречения(цитирам по памет) - "Имаш отвратителен характер.Много неща ти пречеха преди,те продължават да ти пречат и сега..Не,ти няма да се промениш,защото си си такава,но не се чуди защо и вашите не те търпят на моменти..(ундсовайтер)".
    Беше ужасно подло да се стига чак до там(имам предвид отношенията ми с нашите в онзи период),да се меси в личните ми отношения,само и само да ме накара да се чувствам гадно,че не съм отговорила на очакванията му.
    Аз заради друг човек няма да се променя.Не живея с илюзията,че ще се намери някой,който на 100% да ме приеме с всичките ми кусури.Ако се стигне до сериозна завръзка бих променила някои черти в характера си,прическа или каквото и да било,но не от страх да остана сама.Това е последното нещо,заради което човек си струва да зареже старите си навици заради чужди претенции.

    Иначе ^^го казаха - най-напред семейството и приятелите,после всички останали
    Feel my sin..Feel my sound..So baby,come on in...

  9. #9
    Е да...йерархията ми е ясна... : ))) Семейството и истинските приятели първо : )) Аз още отказвам да приема че човек може да остане сам... (хммм само вътрешно отказвам ) ...всъщност май просто приемаме близките си за даденост...или аз....деазнам странно ми е... : ))

  10. #10
    В старото ми училище повечето даскали бяха я ергени, я стари моми. И то те бяха на >50год. Малко от тях имаха родители, близките и 'приятелите' им (не знам до колко са били такива) бяха от гимназията.
    Но вечерно време се прибираш - сам. Нямаш мъж/жена, нямаш деца... Единствените тези в гимназията, които ти изопват нервите до краен предел.
    Така че напълно е възможно човек да остане сам. Животът очуква всички... друг е въпроса дали ще се съвземеш от него.
    Разорена съм, но щастлива
    Бедна, но мила
    Висока, но здраво стъпила на земята
    Нормална, но обсебена
    Загубена съм, но пълна с надежда.

  11. #11
    Мега фен
    Регистриран на
    Oct 2006
    Град
    SF
    Мнения
    3 355
    О, да..
    Напълно е възможно да си останеш сам и мен това ужасно ме плаши.
    Не си представям нещо по-страшно от това да се прибереш ве4ер вкъщи и да няма кой да те посрещне. Или да ти се слу4и нещо (без зна4ение дали е хубаво или лошо) и на никой да не му пука..
    Оби4ам да знам, 4е зна4а нещо за някого и 4е има на кого да раз4итам

    Робинята на Quench

  12. #12
    Дотук прочетох наистина стойностни мнения... : )) Всеки е казал по нещо много вярно и добро... : )) Относно промяната-нямам намерение да се променям или поне не драстично...Знам си че на моменти съм дразнеща... : )) Обаче му казах да се опита да се фокусира върху добрите ми черти... : )) Докато аз пооработя над лошите..и то само над тези,които намирам аз за лоши..хехех... : )) Всъщност наистина държа на него и правя всичко възможно за да го задържа за мен...но промените ше са по-нататъка във времето..сега си мисля да се насладим на времето,прекарано един със друг.. : ))
    Основния въпрос за тоталната самота е нещото,върху което се размислих...ще се повторя и ще кажа че наистина досега прочетох много реалистични и стойностни отговори : )) Браво : ))

  13. #13
    Повече от фен
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    Просто един Аспаруховки противен тип! ;]
    Мнения
    428
    Пуши една марихуана и не му мисли ;]



    it's like a kiss; it's like a joke; it's like a miss to feel the smoke; it's like a dream but it is green; it's like the missing point and this is JOINT

  14. #14
    Ами като цяло идеята да останеш сам си е ужасяваща...поне за повечето хора,защото аз примерно не мога да живея без поне мъничко внимание..не кой знае какво,но все пак....
    Но има и хора,които си предпочитат да бъдат сами,и нито им пука за другите около тях,нито за чуждото мнение,вършат всичко самиживеят си ден за ден и така докато си отидат...принципно зависи,но може да се каже,че не се запомнят много много
    Друг тип са,хората,които се правят,че не им пука,а всъщност страшно много им се иска да бъдат като всички други...обикновено,се въртят около някой "по-велик",но никой не ги забелязва
    А,относно промяната...важно е хората да те приемат такъв,какъвто си си,защото ако се променяш за щяло и нещяло губиш самоличността си и прецакваш само себе си...
    Абе,малко малоумен отговор,ама карай да е весело =)
    There's something about the way we fit
    There's something about this psycho trip
    There's something about the way we groove
    Something's got me and I just can't seem to choose

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си