Знаете ли,мразя се,ненавиждам се дори.Бяхме заедно година и половина почти,обичахме се много и още е така Когато се разделихме той не беше в града,дойде си и му наприказваха куп простоии.Разделихме се главно заради това.После той разбра че това не е така но нямаше връщане назад.Същия ден излезнал с някакво момиче и тръгнали.Знам че сега всички ще кажете че толкова ме е обичал ,че е чакал само удобния момент.Е не е така.Знам че ме обича,това стана на 2ри този месец,сега всеки ден се чуваме,говорим си,караме се.Реве и плаче че ме обича,че съм всичко за него,че и да е с други няма да ги обича винаги ще обича мен и ще съм в сърцето му.Просто сме различни,аз имах проблеми с наще,той щеше да има с техните макарче е по голям от мене.Не е бг и затова Сега е с друга,която не обича но си натиска парцалите и стои само защото тя е същата народност като неговата,с нея,която можеше да е всяка друга.Но не съм аз Обичам го и знам че трябва да го забравя,може би е невъзможно да сме отново заедно но....Трудно ми е защото навика е лошо нещо,свикнала съм с него а сега изведнъж го няма.Може и да ме обича но това не го оправдава да прави така.За мен свички хора са еднакви,за него явно не са.Не искам съвети защото всички ще кажете че е боклук , но аз го познавам най - добре и знам че не му е все тая щом като ме види очите му се пълнят със сълзи и казва че иска да ме целуне а НЕ ТРЯБВА Незнам как да продължа.Просто незнам.По добре е да го забравя...Но как???