Различни хора, различни ценности.
За мен и двете са еднакво важни.
Оценки без знания не приемам, но пък знания без добри оценки... ами съгласете се, че е гадно. Все пак след толкова положен труд, заслужаваш да бъдеш отчетен за това. А и не само... От това зависи дали ще взимаш стипендия, важни са при кандидатстване и при положение, че си заслужавал, не си постигнал това, което си искал. Има и такива случаи...
Колкото до това кого лъжеш:
Ами... и себе си, и учителя.
Лъжеш се, защото когато преписваш или по какъвто и да е начин изкарваш оценка нечестно, ти си създаваш излюзия, че знаеш, че всичко можеш да направи с хитрост, но идва момент в живота, в който просто не можеш да си позволиш да мамиш.
Учителите също се лъжат до някаква степен, но според мен това не е толкова важно. Какво му пука на един учител дали еди-кой си ученик, един от многото, знае или не знае?! Какво е прякото въздействие върху него дали ще пише 6 или 2? Никакво. Още повече, че повечето учители, за да станали учители се предполага, че са достатъчно интелигентни, за да могат да разберат кой знае и кой не. Това, че понякога си затварят очите пред някои нередности не значи, че не ги виждат.

Аз мисля, че си заслужава да препишеш само в някои редки случаи... например, ако си бил болен и си пропуснал материал, но после ще се наваксаш. В такъв случай на мен не би ми тежало на съвестта. Но да знам, че не съм положила никакви усилия, а съм имала тази възможност - НЕ!