Разделих се с приятелката си след година и половина, за да бъда с друга. Въпросната "друга".. влюбих се в нея, всичко беше прекрасно, до нея всеки миг беше незабравим, правихме любов и всичко бе толкова красиво, не мога да живея без нея, тя ме допълваше. Ето тук идват проблемите, на рожденния ми ден, който беше преди дни (30 януари) се надрусах и напих доста (тя знае за всичко, което правя, но аз си казах стоп и не съм взимал нищо от тогава), напих се и имах много гости като един от тях беше "страничен", мой приятел, но никой не го познаваше, и ТЯ - Глория (моето момиче) му обръщаше постоянно внимание (като се замисля няма лошо, но тогава не бях на себе си), мен това ме дразнеше и откачих, тя ми се расърди излезе от диското, но и моя въпросен приятел я последва, излязах след тях и кво да видя.. на разходка излезли, после я изпратил, превъртях качих се на 1 мост и си викам: "Вятърът ще реши!" е той духна назад и не можах да падна.. После поговорих с нея и се стигна до извода, че я задушавам с ревността си. Аз мога да бъда прекрасен човек, мога да съм ангел и го искам, сега съм такъв, но никой не го вижда. Точно заради тази причина - незабележимостта последваха хапчетата, 19 хапчета изпих и бях дроб (това си е опит за самоубийство както казват всички), е тя дойде при мен в болницата.. оцелях, от тогава ме няма за жив, въпреки, че се отворих напълно пред нея в болницата и й обясних. Сега се срамувам да я погледна, да я пожелая, живея защото и тя живее, чух че сега е някакъв нейн стар приятел, .. нещо повече. И .. аз съм в състояние на безтегловност, ставам, ям, даскало, прибирам се и лягам. Чудя се какво да правя не ми се живее и всички го разбраха. Не искам да съм с друга, бих се борил до смърт за нея. Дори имам едно мече от нея, разходждам се по улицата с него, ходя на даскало с него, спя с него, говоря си му.. Луд съм да, но това е любовта води до лудост. Това което ме крепи е, че тя твърди, че също ме обича....