Оффф много ми е трудно да започна ... наистина незнам дали ще имам думи с които да опиша какво става около мен ... уча си в родния град нашея клас меко казано е много повече от отвратителен незнам как може да има толкова лицемерни и неблагодарни хора,които се мислят за единствени и велики,които не ги е грижа че наранявят околните ... миналата учебна година едвам истърпях края свърши даскало и с едно момиче от класа станахме много близки всеки ден излизахме заедно тя идваше в нас аз ходех в тях споделяхме си всичко аз много се учудих че тя казва точно на мен неща които никой не знае за нея ... но и същевременно се радвах че ми има доверие ... лятото аз ходех с едно момче разбирахме се чудестно до мига в който ги запознах ... тогава тя почна да го прегръща да си говорят аз се правех че не виждап какво става че не изпитвам болка от това ... с него скъсахме а аз бях повече от съсипана минаха три месеца в ревове болници а аз бях все още зле нъдето и да бях ... плачех молех се да се съберем обвинявях се за всичко а тя ми повтаряше айде бе стига нищо не е станало ще го забравиш той не е за теб не те заслужава и оценявя той е буклук ... но който каквото и да кажеше за него аз си знаех своето и колкото и да беше ме наранил в миналото аз пак го ипах за идеален различен ... просто за моето момче ... ваканцията мина дойде и училище а на мен ми беше все едно бях безразлична към всичко нямях желание нито за училище нито за илизане нито за живот ... една вечер обаче момичето с което се водех ми се обади да излезем аз нямах никакво желание но понеже тя няколко пъти настоя аз естествено приех излязохме разхождахме се из улиците и говорехме за маловажни неща ... седнахме на една пейка пуснах си песен от телефона и забих глава стана ми тъжно самотно ... реших да се пребирам така и така ми беше скапано какъв беше смисъла да стоя навън казах а тя с насълзени очи ми каза оф не издържам ще ти кажа не мога повече да го крия тежи ми и ме прегърна попитах я ''кво да ми кажеш бе човек какво толкова е станало говори'' започна да плаче '' езнам как да ти го кажа ще ме намразиш ще ми се расърдиш не искам да губя приятелтвото ти ''айде кажи бе мамка му какво си направила'' ... ''ами от два месеца твоя ми звъни пише ми sms-и казва че вече не обича теб а мен аз не знех дали да ти кажа защото ти го обичаш много'' тя ме прегърна ... блъснах я просто не можех да повярвам той харесва нея тя не ми казва гледах в една точка без да реагирам да говоря от очети ми се стичаха сълзе не морета от сълзи тя каза ''не моля те разбери ме'' но нима имаше какво да разбирам господи тръгнах за нас през целия път съм плакала хората по улиците ме гледат а на мен ми е все едно прибрах се гушнах си възглавницата и плачех ли плачех не спах цяля нощ обвинявях се мразех се ... на сутринта бях като труп не знаех коя съм къде съм от тогава с въпросното момиче сме на някви тъпи думички от рода здравей здрасти как си и какво правиш ... след това което се случи което мисля че успях да преодолея или поне да се преструвам че съм го забравила моят най добър приятел беше неотлъчно до мен пазеше ме грижеше се за мен пазеше ме от всичко и от всички обичашеме чувствата естествено бяхя напълно споделени и тогава запознах най-добрия си приятел с нея но подяволите зящо го направих ... аз него го познавам от 2 години и за това време с много труд съм заслужила и уважението му и обичта му и подкрепата му а оная МЪРЛА дойде и за 1 месец си присвои това което беше мое и това което бях аз за него изведнъш стана ненадейно тя ... наистина не знам защо се получи така и ще ви бъда супер благодарна ако ми откриете грешката и ми дадете сйвет какво да правя от тук насетне благодаря че ме изслушахте