Ох, колко сте банални... защо веднага свързвате всичко с "любов"?! И от къде изобщо сте сигурни, че знаете какво е това? Толкова ли не можете да проумеете, че душата може да страда и без да има друг участник в историята? Толкова ли не можете да разберете, че тя е достатъчно сложна сама по себе си и не е нужно да има момче/момиче, което допълнително да я мъти, за да й е тежко?
Боже... представяте го, сякаш най-големият проблем на света е "любовта" или по-точно несподелената такава. Ами, мога да ви кажа, че сте слаби, ако очаквате, че вечно ще има някого до вас. Слаби сте, ако си мислите, че не можете да се справите сами - без "сродна душа".
Осъзнайте се... толкова зависими от самотата ли искате да бъдете?

-> Да, изпитвал съм го. Щом душата ти крещи - и ти крещи. Щом душата ти се къса - и ти късай, чупи, удряй... нищо лошо няма. От една страна е хубаво, че има такива моменти, защото тогава поне си откровен със себе си. Докато великото "щастие" обикновено е основано на фалш и преструвки и малко след това отново ти е сдухано...хах