Да случва ми се, прекалено често(или може би аз се терзая ненужно, дори и за маловажни неща/събития...)Болката, просто идва и те разяжда от вътре и ти си безсилен,сълзите напират, стискаш зъби, казваш си"няма да се подам", но до там, чувствата ти се оказват далеч по-силни и властни отколкото си мислиш че са в действителност.
От друга страна, обаче тази болка е необходима, именно тя спомага за това, да можем да се насладим пълноценно на щастието.За да можеш да се радваш истиски, трябва преди това да си истрадал истиски!