Трансформиращ преразказ пф ..

[лудата]

Здравейте 7-ми клас съм и имам за домашно по БЕЛ трансформиращ преразказ на пета глава от "Немили-недраги" от името на Бръчков даскалката ни го преподаде като теория и аз лично прочетох доста работки за този преразказ но .. още немога да се преборя с него ... ако може някой да ми помогне моля ..

[arenaX]

И аз миналата година бях 7 клас.Значи важното е да не се притесняваш преразказваш от името на Бръчков ,като разказваш за случките ,на които ТОЙ Е БИЛ СВИДЕТЕЛ.Хайде късмет.
П.С. Има и др. вариант ако те мързи да го пишеш да го потърсиш в нета(Убеден съм ,че го има),но не ти го препоръчвам ,тъй като в края на 7 клас ако кандидатстваш и не си разбрала как се прави този тип преразкази ще ти е доста трудно.

[лудата]

мерси само дето аз съм явно тъпа и немога да го напрая

[b0rk095]

Хелп ме!!!

[p3tinc3t0]

пфф ние утре ще правимм същотоо

[Lysit0]

пфф ние утре ще правимм същотоо

“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.

[Lysit0]

Ето ти и по-добро:

ИВАН ВАЗОВ
“НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”
ПЕТА ГЛАВА

Повестта “Немили-недраги” е картина на вълнуваща епоха,драматична биография на едно поколение оставило име в историята ни.С много любов Вазов пресъздава живота на българските хъшове в Румъния,като изгражда незабравимите образи на тези мъченици и герои,поборници за свободата на България.Те са хора различни,но обединени от мисълта за родината и любовта към нея от готовността да жертват живота си в името на свободата й.

С психологическо проникновение в пета глава Вазов пресъздава драматичната смърт на странджата,като описва мизерията,в която умира стария хъш,поведението и предсмъртните му думи пред Бръчков

Странджата умира сред мизерията на запустялата кръчма,изоставен от своите приятели.Но стария поборник надмогва обидата и физическите страдания с несломим дух и стоицизъм.Единствените му терзания са свъззани с неизпълнения дълг към отечеството.Последните му мигове и думи пред Бръчков са пример за човешко достойнство и всеотдаен патриотизъм.С това си поведение Странджата се проявява като героична личност от епохата на Възраждането.

Описанието в началото на пета глава изгражда ярък контраст между атмосферата в народната кръчма на Знаменосеца преди и сега,когато нейният съдържател не може да върши обичайната си работа.

Доскоро шумна,оживена и пренаселена,тази кръчма сега тъне в запустение и безпорядък,в студ и прах.Странджата е повален на одърчето от болестта и липсата на грижите му променя до неузнаваемост това убежище на българите емигранти.В кръчмата е мрачно,студено и тъжно без топлината на огнището,без веселото къкрене на боба.Художествените детайли:”съдовете,шулците, чашите,немити и без ред,лежаха повалени по лавиците и дебел пласт прах ги покриваше вече...” засилват усещането за самота и обреченост на бедния собственик.

Контрастното изображение на кръчмата преди и след повалянето на Странджата разкрива колко значим е бил стария хъш за сънародниците си.

Болестта,която поваля Странджата на легло, лишава кръчмата от човешката му топлота,а изгнаниците емигранти от неговото материална и морална подкрепа. Подгонени от глада ,те се разпиляват и изоставят болния си сънародник тогава , когато той има най- голяма нужда от тях.Отсъствието на Македонски, Попчето и Хаджият, обичайните посетители и най- блезки другари на Странджата, правят предсмъртните му дни на още по-тягостни и страдалчески. Поваленият на одърчето хъш тъгува по тях, страда искрено, че братята му по съдба са го изоставили, но той не ги кори и осъжда, тъй като битката с глада е позната на всички прокудени “най-първа и най-жестока нужда”.

Наречието “изведнъж” в авторовата реч се откроява с особена смислова натовареност.Читателя узнава още в първа глава , че съдържателят на кръчмата е неизличимо болен, а честата му кашлица напомня постоянно за това.Затова епитетът”изведнъж” в повествованието издава повече мълчаливото й понасяне, упоритото й пренебрегване, за да продължи да се грижи за другите, по-младите и по-бедни страдалци на отечеството.

Мъченичеството на стария знаменосец в последните дни от живото му се внушава особеноно силно и от описанието на физическата му немощ и променения му до неузнаваемост външен вид.

От болестта лицето на Странджата придобива смъртна бледност, очите му, “избистрени и необикновено лъскави” , хлътват ужасно, а старите рани по бузата му посиняват и потъмняват.Странджата кашля упорито, пъшка изгубва охота, а и възможност да се докосне до каквато и да е храна.Истински мъченик е стария хъш в последните дни от живота си.

По-тежки от физическите страдания и болката, “че няма да го бъде”са душевните му терзания за неизпълнен докрай патриотичен дълг.Най-силно го измъчва мисълта, че смъртта му изпреварва часа на новата борба за свободата на отечеството, че я чака на одъра, а не в Балкана.Копнежът по борбата и спомените за отминалити юнашки дни го спохождат по-често, отколкото мисълта за близките му.

Всеки ред от началото на пета глава открива една незаслужена и мизерна смърт на безкрайно шедрия, добър и гостоприемен съдъзжател на кръчмата.

Погледнато от друга страна, освен като мъченик, Странджата умира и като герой.Приближаващата смърт сигурно побеждава тленното у него.Тя обаче не успява да покоси силния дух на знаменосецът. Старият хъш стоически превъзмогва физическата болка инемощ, намира у себе си и сила да преглътне обидата, че умира сред такава мизерия, далече от близките си и изоставен от другарите си.Пред лицето на смъртта той не изпада в малодушие, не се разкайва и самосъжалявя. Епитетът”гордо”и сравнението в израза:”търпеше гордо и чакаше смъртта като своя гостенка” улавят могъществото на духа и човешкото достойнство на умиращия в това “подземие” българин.

Контастът между жалката емигрантска участ на Странджата, обрекла го да умре в мизерия, и светлите помисли в предсмъртните му дни утвърждава още веднъж нравствената му извисеност и всеотдайно родолюбие.

Речта на Странджата в предсмъртните му дни още по-категорично изявява героичното в неговия характер.
Последните му реплики, отправени към Бръчков, са накъсани заради физическа немощ и дълбоко вълнение.Те разкриват обаче , че и в сетните мигове стенанията и терзанията на умиращия патриот са свързани със съдбата на България.

Когато един ден Странджата събира сили, за да благодари на Бръчков, че не го е изоставил да умре сам в чуждата страна, този чисто човешки жест на искрена благодарност той завършва с дълбоката въздишка:”О, отечество!...” .Тя издава,че над личната му болка от безславната смърт отвъд Дунава е патриотичното му чувство,неудовлетвореност� �а,че си отива от света,без да е дарил отечеството с личната си себежертва в борбата за свобода.Тази извисеност на мислите му го характеризира като истински герой.

Трогателни са последните желания на умиращия Странджа.Развълнуван от утешителните думи на сънародника си,той пожелава за последен път да види символите на борбата,която е започнал.Накъсаната му реч сега завършва с признанието:”Ах,сладка е смъртта за отечеството!...”.Умиращият хъш гласно признава,че визша духовна наслада за него е себежартвата за Родината.Възклицанието открива съкровената му мечта,която владее непокосения от болестта му борбен дух-да умре в борбата,а не тук,сред чашите и шулците.Тази неосъществена мечта Странджата завещава на Бръчков.В думите: “Умри за България!...” са последните сили на стария герой.

С дълбоко психологическо проникновение Вазов изгражда тази вълнуваща сцена.

Двете”много скъпи неща” за гаснещия емигрант са мемоарът,издаден от Революционния комитет,и вехтото знаме,което е развявал на Балкана.Това противопоставяне между материалната оскъдица и ценностите на духа разкриват истинската нравствена извисеност на безкористния съдържател на кръчма.В мизерния си живот този болен човек не е заделял средства дори за смъртния си час,а всеотдайно и щедро се е раздавал за другарите си страдалци.Всред несгодите на емигрантския живот най-ценни се оказват символите на борбата,която е започнал.Тези величествени документи целува Странджат,преди да ги завещае на младия патриот.

Умиращите християни целуват кръста и се изповядват пред свещеник,за да получат опрощение на земните си грехове и пречистени да напуснат живота си.А за Странджата символите на борбата са светините,които целува ;младото”Юначе” Бръчков е свещеното лице,пред което изповядва спотаената си болка,за да пречисти изтерзаната си душа.На него той оставя и своя завет:”Вземи това от мене!Помни Странджата!Умри за България!”.

Истински нравствен героизъм са тези кратки подбудителни изречения от речта на героя .Странджата завещава на Бръчков да съхрани паметта на загиналите,идеята за революционната борба и сам да се посвети на делото,за да довърши освобождението на България.

Авторовата възторжено-патетична оценка на безпримерната му обреченост на родината се вписва в този епизод в образа на поета Бръчков.

Вазов неслучайно “събира” най-стария и най-младия хъш в студената и запустяла кръчма и неслучайно преплита разказа си за сетните дни на Знаменосеца с поведението и чувствата на поета.Чрез това художествено решение автора извисява патриотичния дух на Странджата и утеърждава мъченическата му смърт като нравствен подвиг,който вдъхновява младите патриоти.

Духовната обвързаност между стария и младия хъш читателя прозира в пряката авторова характеристика:”Бръчков го слушаше с благоговение.Той приемаше като свят завет всяка дума,изскокнала из бледните уста на стария герой”.През погледа на младия патриот Странджата е “юнашка душа”,но и умиращия знаменосец се обръща към предания си сънародник с признанието:”Юначе”.

Авторовото възхищение от такъв висш патриотизъм се вписва в искрените поетически обобщения на Бръчков”...твоето име ще остане славно.Ти си един герой”,”България няма да забрави своите храбри синове”.

Чрез тази обвързаност между двамата герои Вазов внушава идеята си за приемственост между поколенията.

Последното изречение от повестта в пета глава е открита изява на очевидеца Вазов,който се прекланя пред героизма и мъченичеството на обикновените хора”тогава”,в последните година от робството:”Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение”.В тази открита изява на автора има възхищение и гордост,но и искрена болка от забравата на тези герои след Освобождението.

По този начин Вазов свързва двете епохи с благородната признателнос,а не със силста на разочарованието.

[connected]

На мен ми трябва преразказ на произведението немили - недраги 10 глава от името на Македонски . ПЛС помогнете

[viktor2352]

пфф ние утре ще правимм същотоо

“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.

намерих!!! Утре по тва ще праим контролно!!! Много ви благодаря

[aloveyou]

Хора,кажете ми как да почна трансформиращия преразказ (от името на неутрален герой) на 2 глава..

[TokioHotel1]

пфф ние утре ще правимм същотоо

“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.

мн благодаря ся кат го препиша и изкарам 6 ще вържа 4 за срока :P :P :P

[aloveyou]

^ Някои места не са верни..Поправи го,а не преписвай само

[TokioHotel1]

^ Някои места не са верни..Поправи го,а не преписвай само

да забелязах и ги оправих

[aloveyou]

^ Някои места не са верни..Поправи го,а не преписвай само

да забелязах и ги оправих

Ее браво

[xxstarryeyed]

Относно преразказа на пета глава..Има някои грешни неща ''За пръв път,оставил бащиния си дом,ТОЙ почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена ТОЙ яде у Странджата. ,, . Лично за мен местоимението не е използвано уместно в този случай Иначе като цяло , преразказа е доста добър.

[gopeto2]

дравейте 7-ми клас съм и ми трябва трансформиращ преразказ от името на герой на Що е щастие от Елин Пелин

[Cappy1997]

моля спешно ми трябва немили недраги 10 глава