Насълзиха ми се очите...Когато бях на 15 в най-трудния за мен период и аз така имах спорове с наще и аз така се заканвах,,Ех,само да стана на 18...''
И какво станах на 18 намерих си сериозен приятел който обичам,той беше от друга държава и се премести в България само и само да бъде с мен,и добрата ми майка и добриятм ми баща толкова ни помогнаха, намериха квартира където да живеем и ни я плащаха,също така ни дадоха обект кадето да си изкарваме пари за да може някакси да преживяваме.И тогава осъзнах какво наистина означават те за мен,чак тогава осъзнах колко е хубаво да имаш някой който да знаеш,че ще те обича цял живот.Сега си спомням за моментите когато в момент на ярост съм изричала,,Мразя ви...!Нямам търпение да стана на 18 и да се махна от вас''и сега се срамувам и стотици тъпи съм се извинявала за моментите ми на заслепение,когато съм си мислела,че съм велика и,че един ден когато стана пълнолетна ще се оправям сама.