18+

[tuka6na]

Вероятно има и такава тема.Ама пък аз да си пиша.
Преди няколко часа ходих до един далеечен квартал от моя...при позната.Съобщи ми,че у тях се е нанесла братовчедка от друг град за да учи и работи тук.Тя е на 17,и решили ,че колежката ми ще я издържа няколко месеца докато не навърши пълнолетие и не си намери работа.В интерес на истината в този момент не се трогнах много,най-малкото защото на нейните години не само бях далече от наще ,ами и без толкова близък човек до мен.Обаче минути по-късно все едно всиичко ми се върна,за пореден път се сетих за безмислено пропиляните ми години заради ината ми,за глупавия начин по който избързах да порасна.В кухнята на апартамента седеше русичко момиче с наай-огромните очи и сякаш най-детското изражение.Стана ми жал чак,като си представих какво я очаква.А тя-щастлива ,сякаш е нормално.Щях да остана за да и разкажа за какво става дума,но знам ,че докато човек не се убеди сам не се спира.Докато прави всичко това,което прави един голям човек,няма да усети как се размива границата между работа и живота ,който трябва да живее сега.Които две абсолютно несъвместими неща,тя е сигурна ,че ще успее да съчетава.Родителите на момичето са далече,а тя няколко пъти ми заяви ,че все пак е на 18 и се чувства прекалено голяма за да разчита на тях и май така или иначе няма какво да се направи.
И тук /и не само/ съм срещала хиляди теми където се споменава как ''само да стана на 18...''.Какво се случва когато станеш на 18?Как се виждаш тогава?Или ако вече си горд пълнолетен член на републиката какво се промени от както не беше? Ще започнеш ли самостоятелен живот(със собствен 'терен' и работа ,а не да си переш гащите сам),за което децата са готови от малки,а накрая не става точно по план?Ако си 18+ Започнал ли си такъв вече,или дългоочакваното пълнолетие те е направило готов да промениш вечерния си час на баш си сутрешен,но не и за нещо повече?Или знаеш ,че вечно ще останеш с ваще по една или друга причина /в което ,продължавам да твърдя ,че няма лошо/?18 и на теб ли ти звучи така величествено :/ ? Има ли значение че си 18+,след като друг човек(родителското тяло) се грижи за теб,така както се е грижел както когато си бил и на 8 и на 18 ?Даваш ли си сметка ,че каквото и да отговориш ,един ден,нещата може,и вероятно няма да са както ти ги виждаш?А ако вече си пълнолетен-то,СА ли нещата такива каквито си си ги представял?

[pomo6tplz]

Неразбрах какъв ти е проблема?! депресиран ли си ?
психолог???

[pomo6tplz]

А някои цял живот спят на музика и запалена лампа...

А Някои други цял живот са с бибирона в уста,no for real
Наистина ти на колко си на 17 лампа МУЗИКА играчкаааа??
не че се подигравам просто се смаявам

А тази тема е безсмислена които стани на 18 или продължава да учи или почва работа,квартира и т.н ИЛИ ще рови в кофите за боклук
simply as it is

[zabludenata]

Ми немога да ги разбера такива.. аз винаги съм смятала че немога да се оправя без наще...вече съм пълнолетна ама какво от това... все още наще са ми супер голяма опора, аз немога без тях.никога не бих си и помислила да се местя като стана на 18..та ти си все още дете, така да се каже къде си тръгнал..

[hooliganka89]

Насълзиха ми се очите...Когато бях на 15 в най-трудния за мен период и аз така имах спорове с наще и аз така се заканвах,,Ех,само да стана на 18...''
И какво станах на 18 намерих си сериозен приятел който обичам,той беше от друга държава и се премести в България само и само да бъде с мен,и добрата ми майка и добриятм ми баща толкова ни помогнаха, намериха квартира където да живеем и ни я плащаха,също така ни дадоха обект кадето да си изкарваме пари за да може някакси да преживяваме.И тогава осъзнах какво наистина означават те за мен,чак тогава осъзнах колко е хубаво да имаш някой който да знаеш,че ще те обича цял живот.Сега си спомням за моментите когато в момент на ярост съм изричала,,Мразя ви...!Нямам търпение да стана на 18 и да се махна от вас''и сега се срамувам и стотици тъпи съм се извинявала за моментите ми на заслепение,когато съм си мислела,че съм велика и,че един ден когато стана пълнолетна ще се оправям сама.

[kPuCkA]

Чувството дали ще си на 18 или не е единствено породено от самите родители,ако и на 16 и на 17 си имал свободата да избираш какво да правиш и тяхното разрешение,то на 18 няма да почувстваш разлика.Единствения ми плюс,че скоро навършвам пълнолетие е,че няма да се притеснявам вече като ходя на дискотека и няма да има "Оф,ама сега дали ще ни пуснат или трябва да висим отвън половин час?!",а другото по-важно е че най-накрая ще си изкарам шофьорска книжка.

[hooliganka89]

О да сега преди да тръгна за някоя дискотека вече не се претиснявам,и не си задавам въпроса...ами сега дали ще ме пуснат или ше си патувам обратно

[DevilWish]

CTpaхотна тема наистина!Поздравления

Според мен си напълно права.Аз сега също заявявам без много много да мисля "Само да стана на 18 и ще видите как ще си правя каквото си искам и няма да се прибирам" а-у . . . много съм голяма и аз на думи ,но изобщо не ги обмислям Замисля ли се правилно без наще не мога да направя нито 1 крачка и определено и на 18 дори няма да съм готова за самостоятелност. Минах перз много неща до сега в живота си ,макар че съм само на 16 години . . . и се сблъсках с много грешки и изобщо неща ,които не са казване /дрога и тн/ и добре ,че се преместих в друга държава ,та да се поуспокоят нещата и пак като бях супер отчаяна и мислих ,че края на света се вижда за мен пак отидох при майка ми.И това момиче ,за което ти говориш наистина няма да е зле да поговориш с нея ,макар че май си права ,че докато сам не си "чупиш" главата не вярваш на никому Ти сама знаеш най-добре какво е да си била от рано самостоятелна и се надявам с тази тема да накараш поне малка част от тийнейджърите в този форум да се замислят преди да правя решителни и смели постъпки ,които накрая се оказват провал за живота им .
Още един път браво за темата и определено мен ме накара да се замисля

[50cent]

ами добре

[tuka6na]

Неразбрах какъв ти е проблема?! депресиран ли си ?
психолог???

Момиче съм бре.
И ...психолог по-скоро.Народопсихолог при това.
И не ,не съм депресирана.На този етап съм щастлива ,и чес5но си казвам ,не ме интересува кой какво прави или ще прави с живота си.Просто се замислих...

[hahavteen]

Mi poneje liatoto naur6ih 18 maika mi re6i da ostavi men i sestra mi da jiveem sami i tia,pastroka mi i nai-malkata mi sestra zaminaha za Germania.Vupreki 4e ni pra6tat pari si e dosta trydno da jivee6 sam i ne moga da si predstavia kakvo bi bilo da triabva i da rabotia.Obojavam maika mi i mn se radvam 4e sled niakolko meseca pak 6te si jiveem zaedno.Ne burzam da porasna...

[Jeuelle]

И аз така твърдях "Само да стана на 18 и ще видите вие.."....
и какво , станах на 18 , но нещата са си абсолютно същите...