ох, леле, ами първата си любов я срещнах на един 15 септември, тогава бях на 16, ама чак след 1 година станахме много близки с него /на РД-то му/ и осъзнах, че искам да остарея с този човек. и все още искам, ама... ясно де.
бяхме страшно близки приятели, много го обичах /и все още, де/ дори и преди да се получи каквото и да е. всеки път като го погледнех и не можех да не се усмихвам
това е човекът, който ме научи да не се страхувам да обичам, макар и да боли понякога. по-странното беше, че когато аз вече не се страхувах, той все още се страхуваше да ме обича
най-прекрасните ми спомени са с този човек