Здравейте, покрай тези празници взех да се замислям и може би стигнах до заключението, че моя приятел е с мен,само защото да не е сам, незнам така го чувствам. Мисля, че само да му се отдаде възможност и ще ми изневери без да му пука как ще се почувствам аз Милиони пъти съм се опитвала да разговарям с него по-този въпрос защо е с мен, но никога не съм получавала удовлетворяващ отговор. Близо 6-7 месеца сме заедно, и още в началото ми каза че обича все още бившата си приятелка, макар, че са се разделили преди две години, тогава аз го попитах, дали е възможно изобщо да не е забрави, а той ми отговори, че е възможно. След тези думи се почувствах ужасно, нямах думи възникнаха в мен хиляди въпроси, защо е с мен тогава подяволите , но както казах по-горе не получих конкретен отговор. Бях решена да скъсам с него онази вечер, казах му че няма смисъл да стоя повече и мисля да си тръгвам, и че смятам, че всичко приключи. Но на следващата вечер той ми се обади и поиска да излезнем и пак ме омае с сладки приказки и така до днес днешен. Заедно сме и аз незнам защо, всъщност аз знам, обичам го до полуда,а той мен незнам. Все още не съм чула от него думите обичам те. Чувствам празнота и незнам какво още искам д асложа край на това, но нямам сили за това, а той не се променя, само когато почувства, че ме губи започва да ми обръща внимание повече от нормалното, понякога ми омръзва цялот това положение. Когато го погледна в очите сякаш виждам бившата му приятелка, тя е постоянно в главата ми, май ме е обсебила Аз съм на 20, а той на 26. Миналия уикенд бяхме на гости на майка му, тя живее в доста отдалечено село и за първи път се видяхме. Незнам какво да мисля. Ако нямаше сериозни намерения към мен не мисля, че щеше да ме запознае с майка си Благодаря, за вниманието.