Още мисля за нея..минаха 58 дена и не спирам да мисля за нея и спомените, които имахме, за моментите, за любовта която ми даряваше..минаха тези дни бавно и мъчително, имам чувството, че сам се убивам. За тези 58 дена не правих какво ли не - излизания, кафета, тренировки, фитнес, купони и всичко друго колкото да разтоварвам и да не бъда сам и да се занимавам с нещо и да не мисля за нея, но не..чувствата и мислите надделяват и споменът за нея отново изплува в главата ми. Чувствата не са вече толкова силни, но ако я видя всичко ще стане както преди и ще бъде същото..навярно тя не ме обича вече, даже не ме е обичала, а просто е било привличане, но за мене тя беше целия смисъл на живота ми. Бяхм заедно едва 6 месеца..бяха най-щастливите в живота ми. Всичко беше прекрасно..толкова лесно изглеждаше всичко - училище, родителите, приятели, взаимоотношенията между познати и близки..всичко изглеждаше възможно..нямам сили да спра да мисля за нея. Беше в моето сърце и там ще си остане завинаги..винаги ще бъде там и винаги ще мисля за нея и споменът ще си остава винаги един и същ. Навярно сега е с друг, на друг дарява любовта си, която даваше на мен, друг прави щастлив, че я има, но нека знае, че винаги ще има човек до нея, който да я обича и да мисли за нея. Винаги ще бъде в сърцето ми. Дано сега е щастлива, дано сега просто бъде щастлива. Сегашния и приятел не знае какво има до него. Такава прекрасна душа..господи прости ми, че обичам толкова много...ОБИЧАМ ТЕ И ДАНО БЪДЕШ ЩАСТЛИВА, БЪДИ ЩАСТЛИВА И НЕ МИСЛИ ЗА ДРУГИТЕ..

Съжалявам, че те загубих, съжалявам, че те нараних, съжалявам за времето през което не съм бил до теб, не съжалявам за нищо, което имах с теб.