Когато сте били наранявани много пъти, както и вие сте наранявали, но все пак не искате да губите чувствата си към някой, който сте обичали.. Не ви ли става странно, когато погледнете човека, който преди е преобръщал света само с 1 дума, а сега ви изглежда почти безразличен? Откривате лошите черти в него, откривате, че ви дразни с някой негови/нейни действия и си казвате ' Боже, защо съм бил толкова хлътнал по нея/него', но все пак се сещате за предишните емоций и чувства, които сте имали и ви става сякаш приятно и за момент забравяте за всичко друго и мислите само за него/нея..Защо трябва да погребваме такива силни и искренни чувства към някой, защо вместо ние да ги погребваме, не започнат и в другия човек да ги има? Защо, когато знаем как да сме щастливи, не можем? Нали точно това е целта - да разберем как можем да бъдем щастливи и да го направим? Знаем как да бъдем щастливи и пак не можем, защото просто е невъзможно на пръв поглед..Искаш да си самостоятелен, да не ти влияе никой на мислите и да си кажеш ' Искам да си намеря половинка, с която да се обичаме взаимно ' и да се отпуснеш по течението и тя да дойде сама при теб..

Съжалявам, просто ме обзеха мисли за пореден път.. Не визирам никое момиче в момента, просто така ми изглежда всичко в момента..