Цитирай Първоначално написано от justteen
Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш...когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ти не го позволява ... когато разбереш, че колкото и време да минава не ти става по-добре и спомените не избледняват... не... спомняш си всичко, всяка дума, всяко чуство,всяка целувка, всяка усмивка и поглед... когато заспиваш нощем със сълзи на очи... когато си мислиш за нея и почти можеш да я усетиш, но знаеш, че тя не е до теб... когато се питаш къде е сега? С кого е? Какво ли прави? За какво си мисли? Как се чуства? И че няма как да знаеш.... Когато вървиш по улицата и си спомняш за всяко място на което сте били и сърцето ти започва да бие ускорено - защото обича, защото си спомня, защото го боли... Когато вече не изглеждаш същия човек и не успяваш да обясниш на никого какво ти е и как се чустваш, защото никой не може да те разбере наистина ... Когато непрекъснато си заобиколен от хора, но въпреки това никога не си се чуствал по самотен и по-тъжен... Когато няма светлина в края тунела за да продължиш, но няма и път назад... продължаваш живота си, но той вече не е същия и не виждаш смисъл във нищо.... когато познаеш истинската любов но разбираш, че тя е несподелена, чустваш се като ангел без криле - достатъчно истински, но неспособен да полети....

просто имах нужда да го напиша

Знам какво изпитваш... Да се намери човек, този човек те накара да видиш найстина любовта, да осмисли сивият ти живот, да те кара да се чустваш добре, да те кара да се усмихваш на живота, само като видиш неговото лице, да се чустваш добре с него, да искаш да си единственно с него... А после... той да си отиде , да те остави да се скиташ в собствената си самота... и вкусил от болката на самотата, да се връщаш отново и отново към любовта, която вече я няма Това е болка, това е орис... Това е проклета съдба... Да минават месеци а ти да се чустваш без него самотен... самотен... сякаш остаряваш... Да не усещаш времето, да се чустваш сякаш в клетка, в обвивка която не можеш да разчупиш, и на края... когато това стане..когато едва едва се покажеш от черупката си, да усетиш празнината в гърдите и да разбереш че той/тя е бил/а истинската ти любов, но си я загубил.... ЗАВИНАГИ
Ето това се случва на повечето от нас...