ОТ ФОРУМА
Отговор в тема
Познавам се с едно момче от едва ли не 5 годишна... и преди да съм се усетила вече бях лудо хлътнала по него... Бяхме много добри приятели, излизахме доста често и т.н...През септември 2006 казах на едно момиче (което тогава смятах за приятелка) и тя взе че му каза и уж "му подметна" да ми предложи... Той също ме харесваше много и с колебание дали не е още рано...ми предложи тогава. Аз знаех, че наще, ако разберат ще ме убият, но тогава сърцето говореше вместо мен и му казах "да"... Е, всичко беше супер... докато не се появи майка ми.Дойде при нас и по едно време си "поприказва"с него... А после когато се прибрах от наще последва дълго конско за това, че съм била малка за гадже и че не бил добро момче и тем подобни... (!) При положение, че си бяха разменили 5 думи на кръст ... мама твърдеше, че вече го познавала, а всъщност наговори всичките тия глупости, защото братовчет му е най-прочутия сваляч в училището (!)... На следващия ден бях притисната в ъгъла и трябваше да скъсам с него. Обясних му всичко и той го прие много нормално, каза, че няма проблеми и че иска да останем засега приятели ... Аз се съгласих. Баща ми се появи изведнъж с колата от ъгъла и преди да ме види се затичах към него, за да не види с кой съм... И до там беше. Приятелите ми, които бяха с нас ми казаха, че си е помислил, че заради нещо съм го намразила, че не съм искала неговата компания и т.н... и че бил на ръба да се разплаче... било му супер гадно... От тогава не сме си говорили... сега вече сме 2008 година и дори едно "здрасти" не сме си казали.... Но от известно време насам ме гледа с лека усмивка, ходи там където и аз ходя... а иначе се опитва да се прави на "недосегаем" и на непознат... Чудя се вече как да рачитам знаците и намеците му... Това е едно на ръка, друго, че наскоро майка ми пак повдигна въпроса за него, защото някаква си жена й била говорила глупости за браточет му и как се целувал на еди си кой ъгъл... Наще твърдят, че и той прилича на братовчет си, но аз съм била с него много повече отколкото те и знам много повече за него отколкото те...при което започнахме да спорим и те ми казаха, че не искат да ме виждат в неговата компания или в компанията на братовчет му, защото били много лоши момчета... А аз каквото и да правя - чувставта ми към него не изтиват... Когато се виждах с него не можех да си имам гадже, а когато вече мога - не мога да се виждам с него !... ВИждам, че той иска да възтановим отношенията си и аз го искам, но защо да давам надежда на това, след като не мога са се срещам с него и всичко останало ?... Направо вече се чудя какво да правя !?... Моля ви помагайте !
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Добре де , те как ще разберът ,че се срещаш с негоНяма ли начин да се срещате без те да знаят ? Говори с него на всяка цена и се разберете двамата...
А това,че не сте си говори толкова време е доста глупавоно говорете!!!
1. Ваще са глупави(с извинение разбира се :P )
...не може ли да поговорите,кажи им, това което каза на нас...(все пак наистина ти го познаваш по добре, от колкото те...)
2. И аз съм на мнението, че наистина трябва да поговорите и ако имате чувства един към друг защо да не се съберете.
3. Аз мисля, че живота си е твой бре...не е на майка ти и на баща ти
Кажи им: "Глейте ся...ако ме метне тоз глупак наранявам сее си не вас...ок???"(шегичка ееей)
Madness is the gift, that has been given to me.
Ми защо не се срещате тайно с него ? Задължително ли е родителите ти да знаят за гаджетата ти ? Аз например ако до сега сам имала 15 гаджета нашите са знаели само за 2 от тях, така 4е виждаите се тайно, не вярвам маика ти или татко ти да идват с теб и по кафетата за да те видят с него
нE сИ мИсЛи чЕ тE оБиЧаМ,щОм тИ sE лЮбУвАм..нA pAзArA вСиЧkO ГлeДаМ,нO нE вСиЧкО сИ kУпУвAм..[!]
Ами и двамата живеем в един и същ квартал и е много вероятно да ни "хванат" някъде, че сме заедно... Второ, в училище няма как да разберат какво правя, но извън училище става сложно, защото винаги ме питат с кого съм...къде съм и т.н... Ужасно е!...
П.П. Плюс това след като не сме си говорили толкова дълго, не сме се събирали и сме се отбягвали .... не знам какво да направя, че да си "проговорим"Защото до сега едва ли не се правехме, че не се познаваме...
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Е вие 2 години не сте си говорили...не мисля, че няма за какво да си "поговорите"
Относно ваще : "fuck 'em"
живей си живота бреи
Madness is the gift, that has been given to me.
Не че няма за какво да си "поговорим", а не знам как да започна...
П.П. ...Май ще трябва НЯКАК да покажа на наще, че той не е такъв за какъвто го мислят и че се е променил дори към по добро...
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Първоначално написано от Angel_of^love
Не че няма за какво да си "поговорим", а не знам как да започна...
П.П. ...Май ще трябва НЯКАК да покажа на наще, че той не е такъв за какъвто го мислят и че се е променил дори към по добро...
Относно започването : "Как е?"
Емии, skype ала бала (по-лесно е в като не е "life")
Еми, ако той е бил "годен" () още в началото няма смисъл да им показваш, че се е променил в нещо по добро...просто наистиня НЯКАК ще трябва да им покажеш, че не е такъв , за какъвто го мислят :P
Madness is the gift, that has been given to me.
Просто докато се разминете по коридора го дръпни настрана и му кажи,че не го мразиш (това 100% трябва да го знае),кажи му че откакто сте спряли да говорите ти е било гадно и му предложи да се видитее!!!Не че няма за какво да си "поговорим", а не знам как да започна...
П.П. ...Май ще трябва НЯКАК да покажа на наще, че той не е такъв за какъвто го мислят и че се е променил дори към по добро...
УСПЕХХ!
Ех... Благодаря се пак, но аз съм си срамежлив човек и това бих го направила само две минути преди умиране... А той сигурно ще се стъписа и идея си нямам какво ще направи...
П.П. Пък и почти никога не е сам
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Ех... Благодаря се пак, но аз съм си срамежлив човек и това бих го направила само две минути преди умиране... А той сигурно ще се стъписа и идея си нямам какво ще направи...
П.П. Пък и почти никога не е сам
Е щом "почти" никога не е сам, значи има и моменти, в които е сам
Тогава плана е следния : вадиш джобно ножче...режеш вените (трябва да знаеш след колко време ще умреш), като остават 2 минутки отиваш и го заговаряш
Е няма сега как като е сам поне веднъж да не събереш смелост
(успех)
Madness is the gift, that has been given to me.
Позната ситуация...Ех... Благодаря се пак, но аз съм си срамежлив човек и това бих го направила само две минути преди умиране... А той сигурно ще се стъписа и идея си нямам какво ще направи...
П.П. Пък и почти никога не е сам
Ами щом идва на местата,където ходиш ...хмм и там може да го заговориш
Е, като е сам най-много да събера смелост да му се усмихна
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Ух,твоята не е много лесна...Добре като за начало около 1 седмица му казвай здр. и после говориииЕ, като е сам най-много да събера смелост да му се усмихна
Е, като е сам най-много да събера смелост да му се усмихна
Еми ние ти казваме брее...а от тук нататък от теб зависи дали ще ни послушаш
Madness is the gift, that has been given to me.
Ех, трябва да събера смелост ... постепенно дано всичко се оправи...Междувременно една от приятелките ми си е почти гадже с един от приятелите му... И когато си лафя с това момче, той винаги се навърта...
П.П. И отново си остава дилемата с наще...Пък и ако ме видят с него после не знам как ще отговарям на въпроси като ..."Нали ти казах, че не искам да те виждам с него !?"...или..."Вече не мога да ти имам доверие, така ли !?"
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
А междувременно идват няколко големи купона, на които предполагам и двамата ще смепоканени, идва и купона на училището, представления и дискотеки в уч... Оф, трудна задача !
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Ама на колко си години, че ваще така много им знаят устите?
Животът е адът описан в Библията!
На 13
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
все пак не излиза майка ти с него , а ти ...!!! така че действай... Успех мацка
OMG на 13 ?! Вашите са прави тогава в случая .... а той на колко е? 16? 17? .. лесна играчка ще си .... омг и тва е станало преди 2 години и си била на 11 /??/ по-скоро си дръж прашките високо вдигнати , щот иначе и да не си, ш'ти излезе име, което няма да си харесаш обобено много, съвет от батко!
Ами първо той е на 14 (една година по-голям от мен)
Второ, наще ми дават да имам гадже (даже доста често подмятат "Какк сте с него?"...или нещо подобно)... Но не ми дават да излизам с него... Пък и аз... да, още го харесвам доста, но искам отново да станем фр... другото ако стане, ще стане по-късно когато му дойде времето...
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Добре бе, нали сте ходили с него?!Не разбирам какъв ти е проблема като го срещнеш дори и да не е сам да го гушнеш и да го избуташ леко настрани и да му кажеш,че искаш да излезете някъде?
Аз много бих се изкефил на една такава изненада...
Е и аз бих се изкефила, но не е ли малко рязко !?
Второ всички ще започнат да ни се подиграват...
Трето ще умра ако каже нещо откачено или ако не каже нищо
Ии... вече почти всичките му приятели са и мой приятели (свестната част от приятелите му)... И почти всяко междучасие когато говоря с някой от приятелите си той идва и "внимателно" ги заговара....... Може да иска да ме накара и аз да се разприказвам
Никога не е късно...да се усмихнеш ! =)
Представи си,че и той иска да го направи,но си мисли,че ще е прекалено рязко и може да му откажеш.
Да не ти пука другите какво ще кажат,защото на тея възраст най-много да реагират по детския начин,което изобщо не трябва да те притеснява,защото си мисля,че другите не биха го направили това.
Трето:няма да умреш!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
