Знам, че съм си виновна и не бягам от вината си.Но аз му казах, че главната причина е заради наще.Той тогава се почувства супер гадно, но каза просто "Няма проблем.Разбирам." Тогава на мен ми стана мноооооооого тъжно и му казах, че така ще е само временно и че той за мен никога няма да е просто приятел, но той не ми повярва и си помисли, че съм резервирана към него, че го мразя и такива неща... Започна да търси вината в себе си и ми разказват общите ни приятели, че когато излизат с него той винаги пита за мен и то винаги едно и също "тя има ли си гадже? харесва ли си някого? влюбена ли е?" и такива неща... Но когато друг започне да говори за мен - той моментално сменял темата.Днес също имахме физическо заедно, но освен няколко загадъчни погледа...друго не се случи, защото тойза секунди потъна вдън земя и до края на деня не го видях повече... Та така.Нещата стават все по-добре.... Благодаря ви пак! Страхотни сте.