Еми и те са хора...Аз знам, че те го правят за мое добро и главно, защото се страхуват на де попадна в лоша компания...

Нещата имат ново развитие:
Днес сутринта трябваше с мама да излизаме и баща ми ни чакаше пред входа.Ние у нас... Докато се приготвяхме мама говореше с нейна фр и приятелката й ме попита дали си имам гадже... Мама отговори вместо мен ....И каза "Тя всичко си има...много си е добре..."...При което това ме удари като гръм от ясно небе..Аз казах, че нямам гадже и мама само се усмихна...После приятелката й излезе и останахме сами... Мама ме попита кой си харесвам и аз и отговорих лаконично на въпроса "Ти знаеш кой... " Мама ме изгледа странно и после се сети за кой става въпрос...Започна отново да казва, че той не е добро момче и т.н... Аз и казах, че е се тая дали ще знае в кой съм влюбена или не, защото така или иначе няма да мога никога повече да изляза с него... При което мама ми каза "Защо така !?... Защо отсичаш така и го казваш като присъда !?"... Аз я погледнах странно и й казах "Нали си против него..." при което тя се усмихна и каза "Да, против съм...Ти какво харесваш въобще у него !?... "... Аз: "Ами това, че винаги е мил, гледа ме в очите винаги, старае се да не сгафи нещо, осоено когато съм там. Стреми се да поправя грешките си и да не го повтаря, много е сладък, съобразителен... " и мама каза"спри, спри дотук - достатъчно... На вас тийнейджърите това ви прави впечатление... " .. И аз казах, че не е вярно и това е въпрос на време и лична преценка... И излязохме - разговора приключи.. Ко да правя !?