Това като илюминатите. Предпочитам да наблегнем на всекидневното насилие, ако ще да е за отваряне на очите, но като цяло съм за изкуството като за красота, не допълнително отчайване на хората и тн. Тоест държа на страшните моменти само доколкото подчертават последвалото щастие. Нещастие предостатъчно. Не че казвам, че трябва да се идеализира всичко и да си затваряме очите за злото, но изкуството трябва да е красиво, а извинете ме, не могда да го намеря в бруталностите.