Излизам с едно много сладко момиченце,много е свястна,добричка,може би съм влюбен или се влюбвам пак след много време.Обаче всичко е различно сега.Тази година съм абитуриент,тя е едва 9 клас,няма почти никакъв опит в живота за разлика от мен,разликата в годините не ме притеснява,колкото поведението и понякога.
Твърде много държи на приятелите си,вярва,че има истинско приятелство,а те само я използват и я карат да страда,да е тъжна.Това ме дразни,а и понякога и пречат да излезе с мен.Или поне тя се оправдава с тях.
Запознахме се странно,тя мисли ,че е случайно ,а не беше,но не и казвам Излизали сме 4 пъти досега и сме много близки,някакси обаче не ми стиска за решителна крачка,пука ми за нея и не искам да прибързвам,мисля че тя вече ми има доверие,харесва ме,знае доста неща за мен и аз за нея,лични.Тя е още девствена,даже е леко спеклива и се държи като зубарка на моменти,но е умна и секси,държи се като жена и изглежда така,но прави детински постъпки понякога,може би това и е чара,не знам.
Мислех си какво да направя следващите пъти,да я изведа на кафе,да и кажа ,че се връщам след малко,да изтичам до цветарския магазин отвън и да и купя роза,нещо готино/романтично/интересно искам да е.
Да бъда специален за нея,обаче се притеснявам,че може да се почувства неловко и не искам да и го причинявам,пък и аз съм тъпанар,само с курвите ме бива,със свестните момичета винаги съм се дънил преди.
Много съм объркан,влюбвам се,но не е както първите пъти.Не искам да се доверявам на никой още повече на момиче,не искам да съм предаден накрая,затова не бързам,тя пък излишно бави нещата заради даскало и тъпите и приятелчета,които са смотани пубери.
Освен това след 2-3 месеца завършам,ще сменя града сигурно,искам да го направя,ако ще съм с нея трябва да стане скоро,защото живота ми е пълен с лайна и покрай бала ще е още по-объркан,не искам да ми се налага да избирам в последния момент,не искам да се влюбя в нея,тя в мен,да изживея любовта за която съм си мечтал толкова време,обаче обстоятелствата да ме накарат да замина и да не се върна или да трябва да се връщам заради нея и проблемите ми да продължават.
Просто ми се налага да скъсам връзки с досегашния си живот,дом,град и не искам да имам причини да се връщам и нещо за което да мисля и да ме мъчи.Но заради нея бих се връщал половината седмица тук,за да бъда с нея,знам обаче че ще е много трудно.
Пробвах да се откажа от нея,да не и обаждам,ако тя не ми се обади,тя ми се обади,абе това е момичето за което съм мечтал и което си струва,това съм сигурен! Какво да правя оттук нататък обаче?
Знам,че ако спра да излизам с нея и пропусна този шанс,кой знае следващия дали ще дойде или пак трябва да минат години,знам и че може би никога шансът няма да дойде в идеалния за мен момент и мисля да продължа.
Посъветвайте ме нещо!