- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Вяра, Живот, Възраждане
Точно тази картинка я има качена в много сайтове в нета,Първоначално написано от SWASTICA
в най - различни формати... пробвай пак![]()
Вапцаровата вяра е истинската. Другото е бошлаф.
Grumpy old madman
Първоначално написано от ATAKABG
И аз имам същото усещане.
Собственост на Canis_Dirus
истината е, че сме/сте САМИ. никой си нямаме. откъсваме се от родителите, евентуално брат/сестра ако има някой, това е. всеки гледа на него да му е добре, което е съвсем нормално. и на никой не му пука вече.
в какво да вярваме? няма в какво. явно в свят без ценности като нашия, вярата е забутана на последен план.[/i]
Умира заради вярата си и е красивоПървоначално написано от Сладичко_bi
какво като е рано?
Именно.Първоначално написано от exploitedteen
А дори и физически да си с някого, пак се чувстваш сам на моменти. Никой не може да спреживее това, което ти изживяваш на 100%. Никой не може да разбере и опознае всяка страна на личността ти... дори самият ти не можеш да го направиш изцяло.
И пак се връщаме до момента, в който си сам... и ти е добре![]()
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....
Не вярата, а надеждата ни мотивира и тласка към бъдещето, към развитието...
Според майка съм нихилистка, но аз вярвам. Вярвам с добрия край на приказката, вярвам в добротата у хората, вярвам във собствените си сили и умения.
Но също така вярвам в силата на парите, безнаказаността на властта. Вярвам в егоизма, в преструвките, във фалша и фарса...
Така е устроен света...
![]()