И аз бях в такова положение преди години. Много добре те разбирам и знам, че последното нещо, от което се нуждаеш е неща от сорта " абе мноо си тъпа" или "вземи си резни вените". Вместо да се самозалъгваш погледни истината в очите. Ти си болна. А къде е той? ЗАмисляла ли си се. Значи ти мислиш варианти да излезеш от вас, би направил авсичко дори и когато си болна,а той - здравият н еиска дори да те види Нещо намирисва. Пък и не мислиш ли че и доста драматизира? А би трябвало да е силен, да те подкрепя и да те разбира... Сама си направи изводите.... Относно майка ти. Не всички родители са прави. Доста често бъркат, но друг е въпросът дали имат смелостта да си признаят. АЗ бях в твоето положение и си намерих решение - изляох на квартира. Много съжалявах после и исках да върна всичко назад. Е, да , ама не става! Просто трябва да намериш общ език с майка ти. Знам , че звучи много лесно така натеория, но наистина е възможно - все пак си познаваш човека. А ако не стане - е, до време е - не можеш да промениш всичко. Намери начин да й спечелиш доверието и да взимаш сама повечето решения. Разбира се това става като вземеш и повече отговорности. Никой повече няма да ти се качва на главата ако... не позволяваш това да се случва. Сама си си виновна. Изисквай уважение и ще си го получиш и недей да бъдеш крайно отзивчива и да вървиш след твоя приятел. Веднъж кажи "НЕ". А относно самоубийството - нито е изход, нито е решението, нито смяташ да го направиш. Просто ти е кофти и искаш някой да те чуе и забележи. Нормално е. Но недей и ти да драматизираш, а ми просто се стегни и им покажи кой е шефа